„Ако днес преподаваме така, както сме преподавали вчера, то ние ограбваме нашите деца за утре“. Думите са на американския философ и реформатор в образованието Джон Дюи и са мото на програмата на Фестивал (не)Възможното образование, който ще е част от Фестивал Академия за родители в Пловдив на 20-и и 21-и май.
В пространството на Plovdiv Stage Park на Младежки хълм ще кипи процес от интересни занимания за малки и големи.
По традиция Академия за родители е с вход свободен. Тази година събитието има две зони – едното за родители, които очакват дете, а другата за онези, които вече имат деца.
И докато възрастните посещават различни събития и лекции, децата им имат възможност да се забавляват в работилници като учат и по нещо ново и интересно, разказва Нели Керемидчиева, основен двигател на фестивала „(не)Възможното образование“.
„Обикновено аудиторията на тези събития са родители на деца до 10-11 годишна възраст и затова насочеността е към тях“, заявява още Нели, но допълва, че всъщност и родители на по-големи деца са поканени да посетят Академията и да получат конкретни знания и идеи от лекторите на място.
Освен предложенията на Академия за родители, програмата на „(не)Възможното образование“ включва работилници от 6 образователни места в Пловдив, считани за представители на “човеколюбиво образование“. „Става въпрос за места, които се съобразяват с детето, проследяват какви са развитийните му особености, неговите интереси. Търсят начините да не се потуши искрата за учене, която всеки малък човек притежава. Всъщност най-важното в образованието е то да запазва любопитството и желанието за учене, което за децата е вродено“, разказва още Нели.
В тази връзка са и двата документални филма, които ще бъдат представени по време на Фестивала. Първият се казва „Силата на играта“. Може да се гледа на 20-ти май от 16.00 часа. „Ще е интересен и за деца, защото в него има много кадри с животни“, допълва организаторът на феста.
„Филмът започва с играта и изследва от еволюционна гледна точка кои видове животни играят. Събира изводите на учените за какво служи играта. Оказва се, че не само бозайниците, но и влечугите имат игрово поведение. Във филма се наблюдава дори поведението на паяци, подвластни на играта. Авторите на филма засягат темата за какво служи това поведение и поднасят съответните изводи на хората, които доказват, че играта не е просто забавление.
„Тя помага за изграждането ни като хора в емоционално и физическо отношение. Дори развитието на умствените способности до известна степен е обосновaно на това доколко и как сме играли“, допълва Нели Керемидчиева. Повечето хора сами разбират, че играта има огромно значение и като придобиване на социални умения. Има интересен цитат на най-големия изследовател на играта Стюърт Браун, който се занимава с темата като психолог. Той разглежда историята на извършител на масова стрелба в Щатите и установява, че този човек никога не е играл нормално в живота си. Това му е попречило в бъдеще да може да се справя със силни емоции. „Така че темата за значимостта на играта е изключително важна“, допълва Нели.
„Силата на играта“ е премиера, досега не е показван в България.
Вторият филм, който ще бъде прожектиран в рамките на Академията е на 20-и май от 18.00 часа e „Най-голям шанс за успех“. Той ще бъде прожектиран за втори път в Пловдив и е насочен към конкретни образователни практики.
„Филмът разглежда как се е променил живота ни в днешно време и най-вече това, че стандартният метод на образование е създаден във времената на индустриалната епоха и е бил адекватен за миналото, но не и в днешно време. Дава интересен пример с американското училище Хай Тек Хай в Сан Диего. Продукцията е и в официалната селекция на фестивала за независимо американско кино Сънданс и чисто кинематографично също е много ценен, освен като съдържание.“
Според Нели Керемидчиева вече се наблюдава определено развитие в посока отваряне на хората към образованието, към по-различните методи, които до по-голяма степен зачитат интересите на децата и човешката индивидуалност. „Разбира се, то се случва бавно. Всички ние сме преминали през стария начин на възпитание и образование. Повтаряме стъпките от миналото. Все пак има начин да излезем от „коловоза“, ако получим информация и вдъхновение от други възможности“ , заявява още Нели.
Наблюденията ѝ показват, че все повече хора са наясно че традиционните методи не са най-добрият начин едно дете да навлезе сигурно в живота. „Виждаме често пораснали деца, които са без посока, без ориентир. Ако човек обърне внимание, вече няма съмнение, че тази система не работи за всички. Има деца, за които е приемлива, но за повечето не е и това е причината да се занимаваме с фестивала. С него показваме на колкото се може повече хора какви са алтернативите. Има много.“
По думите ѝ, проблемите в образованието не са само български, те са в световен мащаб и затова вече много държави търсят решение.
„Срещаме новини как във Финландия вече няма да се преподават определени предмети. Това е тема, която се обсъжда и във филма „Най-голям шанс за успех“ – разделянето на предмети като математика, география и биология и т.н., вече не е адекватно.
В миналото, когато информацията по-трудно се е набавяла, е имало смисъл, но днес всичко е достъпно и няма нужда децата да наизустяват, а да могат да работят с тази информация, да намират връзките между различните предмети“, допълва още Нели.
Другото важно в Академията е, че се правят дискусии. Именно разговорите, според Нели, са особено важни, тъй като въпросите и темите минават през самия човек и той осъзнава какво е видял или разбрал. Само така може да премине и на следващо ниво за личностно осъзнаване и промяна. „Защото в крайна сметка най-важната цел е промяна на нагласата и промяна на практиките, което е изключително трудно“, уточнява още тя.
Според нея със сигурност ще отнеме време за обръщане на представите за това как трябва да изглежда образованието и училището в наши дни. Но също така това е общ процес, в който е нужно да се включат както родители, така и учители. А Нели Керемидчиева е запомнила една фраза от австрийския философ Рудолф Щайнер, който казва, че ако има различия във възгледите на родителя и ментора (учителя), това е вредно за детето. „Наистина е абсурдно като ситуация създаването на враждебни взаимоотношения между учители и родители, защото и двете страни имат еднакви цели“, категорична е още тя.
