От 40 години читателите чакат Дж. Д. Селинджър да изпрати нов ръкопис от висините на уединените вeрмонтски планини. Е, бдението приключи, няма да видим повече от Селинджър. На негово място обаче идва изумителен нов писател. Казва се Дейв Егърс.
Tampa Tribune
„– Приятели, намираме се в навечерието на втория Ренесанс. И не говоря за нова сграда в кампуса. Говоря за една ера, в която няма да позволяваме на по-голямата част от човешката мисъл, действия, постижения и познания да изтича като от пробита кофа. Това вече сме го преживявали веднъж. Нарича се Средновековие, Тъмните векове. Ако не са били монасите, всичко, което светът някога е бил научил, е щяло да се погуби.
Е, в момента живеем в подобни времена, когато губим голяма част от извършеното, видяното, наученото. Само че това може и да не се случи – с помощта на тези камери и на мисията на Кръга.
Той се обърна отново към екрана и прочете написаното с апел към публиката да го запомни.
– ВСИЧКО, КОЕТО СЕ СЛУЧВА, ТРЯБВА ДА СЕ ЗНАЕ.
След това погледна аудиторията и се усмихна.“
„Кръгът“, Дейв Егарс
Когато през 2017 г. съм прочела пророческия роман „Кръгът“ на Дейв Егърс, съм написала следните възмутени (наивни, момичешки, дори романтични) думи, ще ги споделя в края на текста. Наскоро бях в Лондон и потърсих негова книга – нямаше, бях и в Милано и потърсих нов негов роман, преведен на италиански – нямаше. Явно славата му е изневерила и следващите му книги не се радват на същия успех. Но и екранизацията на чудесния му роман го сгромоляса шумно на земята – там, където да бъде по-лесно смлян, разбран и преглътнат от тълпата, почитателка на Холивуд и неговите захаросани комедии. Как може да му измайсторят и happy end? Няма как, по всички драматургични закони, такъв сюжет да завърши щастливо.
Днес, 6 години след този мой почти момински свян и ужас, ужасът наистина е тук. Кой е можел да предположи какво ни очаква зад ъгъла? Дали наистина не сме свидетели на края на нашата цивилизация? Апокалипсис ли е това, което ни се случва в нашия кратък живот?
Епидемия. От програмиран от човека вирус-убиец, която затвори за почти две години 8 милиарда по домовете им, отне милиони животи и продължава да вилнее и да оставя следите си по телата ни. Абсурден спор усили усещането за антиутопия на живо – за и против медицината – той се проведе спокойно във всички телевизионни студия у нас, мина по централните новини, явно необезпокояван в хаоса, в който лекари в скафандри на първа линия се бореха за всеки един живот, докато в същия момент техни „колеги“ пишеха фалшиви причини за смъртта, за да осребрят трагедията…
Война. Която се води главно чрез фалшиви новини и финансирана щедро пропаганда. Освен хилядите загинали на фронтовете ѝ, в нейна жертва паднаха много умове, хората напълно загубиха реална представа кое е добро и кое зло, интелигенцията и народът (на България, само тук е така) се разделиха на два лагера по тази уж очевидна ос, а светът падна на колене пред един луд диктатор.
Цензура. Медиите са изцяло в лапите на шайка олигарси, докато шепа послушни и угодни журналисти се привеждат все по-ниско под напиращата стихия на национализма и безпардонната корупция, хванати за ръце зад кулисите, където всичко е позволено…
Насилие. Мъже убиват жените си и ги оставят в багажниците на семейните им коли, а перверзни инфлуенсъри развеждат деца с умствени увреждания на каишка, докато бивш полицай застрелва с пистолета си млад психолог, защото много широко се усмихвал… на стълбището, на общото им сълбище, докато си изхвърлят боклука…
Липсa на защита на личните данни. На този фон цялата ни информация, която бяхме свикнали да смятаме за лична, е вече открито публична, изборите ни са фалшифицирани от машината, която отмени машинното гласуване, за да продължи да смила живота ни в зъбците си, а съседът през прозореца отдавна е привикнал да гледа уморените ни сенки, докато се прегръщаме неловко в умората, отчаянието и желанието да избягаме в някакъв хипнотичен и нереален сън, да забравим, за миг да забравим в какъв ад живеем.
В тази, изобретена и създадена изцяло от човека истерия интелигентната, желязно аргументирана и направо духовита негова креатура – чатботът, който е чел прекалено много книги и знае всичко за мен, ми се струва даже забавен. Но защо тогава големите прогресивни лидери на нашето време, начело с Илън Мъск, се обединяват да ни предупредят колко е опасен и че излезе ли извън контрол – вече ще е много късно? Аз бих се притеснила от обратното – от хипотезата, в която контролът му би бил изпуснат от „добрите“ и попадне в лапите на „лошите“ – вече установих: след един изгледан „Аватар“ и множество епизоди по улиците и из реалностите на София и България, че човекът, самият човек е най-големият враг на човечеството.
Какво ли е мислел Егарс, докато е пишел пророческите си думи в „Кръгът“? Дали е съзнавал, че най-мрачните му прогнози ще се сбъднат?
2017 г., личен блог:
„Кръгът“ е книга за началото на края – завладяваща антиутопия в духа на Оруел, Замятин и Бредбъри. В нея става дума за края на света ни / за края на нашата анонимност. Края на всички краища. Всъщност нима ние не сме тъкмо онова, което е невидимо? Нашата истинска същност е онова, което опазваме скрито, което стаяваме, което не смеем да произнесем, което лелеем или за което скърбим тайно нощем. Ние сме недовършен стих, неизпята песен, нецелунати устни, недосънуван сън, несподелена мечта… Но и – нашите кредитни карти, успехът ни в училище, онази цигара марихуана на 20, тайната на гласуването, личния ни живот и личните ни данни, тайните авантюри, прочетените книги и статии, правото да съм имала двойка в училище или правото да си карал пиян… Ние сме и нашите грешки, нашите грехове и нашите тайни! Точно толкова, колкото и отличните дипломи, спечелените конкурси и стипендии, далечните пътешествия, достойните дела и високите постижения, наградите, засмяните снимки на морето и на красивите торти, къщи, коли, кучета и деца, които с гордост показваме.
Когато я прочетох, си казах, че краят наистина е близо. Онова, което вече се случва, е кошмарно – ние сме непрестанно следени. Смразяващо, смайващо откритие! Всяко наше движение, всяко действие и всеки интерес биват регистрирани и надлежно записани в нашето „досие“. Това вече Е страховито. Дни след като търсим онлайн хотел в Гърция или детски ботушки в интернет магазин, невинните „бисквитки“ ни затрупват с реклами по темата… В Щатите отдавна не можеш да караш с превишена скорост, да се печеш без горнище или да пиеш бира на улицата, защото хванат ли те – край! Влизаш в аналите, има го в „досието“ ти! Никаква работа, кредит или нова квартира повече. Никаква свобода. „Големият брат“ не е измислица на Нова и Нико Тупарев – той е страховит персонаж от „1984“, писана през, забележете, 1949!
„Кръгът“ е навременен, ужасяващ, обезпокоителен, интересен и отвращаващ роман за онова, което ни очаква и зове. Авторът беше тук, авторът не можеше да диша от ужаса, който ги сполетя с избора на Тръмп – той не беше в състояние да говори за нищо друго! (Тръмп е друга напаст – той е краят на политическата коректност (и, трябва да признаем – лицемерие), краят обаче и на здравия разум във всичките му измерения, краят на интелигентността, духовността и деликатността. Краят ни.) (Днес Тръмп е първият арестуван американски президент с 34 обвинения за измама – има някаква, макар и закъсняла справедливост, може би. Бел. а.)
Но знаете ли кое ме същисва най-много в този адски водовъртеж, от който – изглежда – няма спасение?
Ние самите, съвсем доброволно и добросъвестно, предоставяме цялата необходима информация за себе си. Правим го ежедневно, правим го есхибиционистично, правим го радостно. Във фейсбук. Ние самите избираме Тръмп (и всички дебелокожи и неграмотни простаци като него). Това сме ние. Краят на света е наше дело. Ние сме краят.
И един среднощен славей запява. И аз питам, питам, питам… А къде ще живеят децата ни???“
