С „Възстановяване на паметта“, един проект на режисьорката Боряна Пунчева и Военната академия в София се поставя началото на иницитива за възстановяване паметника на бомбиера в парка на Академията, разрушен през 50-те години на 20 век.
В тази връзка военните историци – полковниците Станчо Станчев и Антони Запрянов – изнесоха кратка лекция за историята на Военната Академия „Г. С. Раковски“ пред учениците на НГПИ „Св. Лука“. Младежите успяха и да разгледат знаковите места в това елитно висше учебно заведение, както и експозицията, посветена на Първата световна война в Националния военно-исторически музей. В двудневен обучително-творчески процес, ръководен от преподавателите по скулптура Георги Илиев и Илия Илиев, учениците направиха макети от глина в мащаб на изчезналия през 50-те години паметник на Бомбиера. Професионалната оценка за работата им е твърде висока. Именно с тези макети, създадени с много любов и старание, младите хора поставят началото на една инициатива за възстановяване на паметника, като елемент на културно-историческото наследство в столичния град.
На 25 май, т.г. във Военната Академия ще бъдат представени изготвените от учениците макети на паметника на Бомбиера. Гости ще бъдат представители на Министерството на културата, Министерството на отбраната, Софийска община, преподаватели и ученици от НГПИ „Св.Лука“. Поканени са представители на военно-патриотичните организации, сред които и един от малкото останали очевидци на изчезналия паметник на Бомбиера, бивш капитан далечно плаване Атанас Илев, почетен председател на Съюза на възпитаниците на Военните на Негово Величество училища, Школата за запасни офицери и Родолюбивото войнство и гражданство. Младата актриса Алена Вергова, участник в проекта, ще прочете стихотворение, посветено на паметникана Бомбиера, написано от юнкера от 64 випуск Крум Бояджиев.
Проектът „Възстановяване на паметта„ е съвместна инициатива на Национален фонд „Култура“, Военна Академия „Г. С. Раковски“ и продуцентската компания „Бофилм“, в партньорство с НГПИ „Св. Лука“. С неговата реализация се преследват следните цели – подобряване познанието и разбиране значението на културно-историческите ценности и предизвикване на обществен диалог и съпричастност към възстановяването на паметниците на културата в парка Академията.
Искате да знаете повече?
Това, което се знае за паметника на Бомбиера е, че е бил на централния плац във Военното на Негово Величество училище, където сега се намира Военна академия „Г. С. Раковски”. Издигнат е в прослава на самоотвержено отдалите живота си в Първата световна война обикновени войници. Символизира онези български войни, които са имали силата и таланта да хвърлят гранатите на най-далечно разстояние сред позициите на противника. Включени в специални команди, те са се наричали „бомбиери“, което значи „бомбохвъргачи“. Ползвали са се с особено уважение от своите началници и колеги. След дни на успешни сражения и десетки попадения, вражески куршум покосява първообраза на статуята – един от най-успешните бомбиери в българската армия, млад мъж от Силистренско. Повече от десетилетие паметникът му величествено се е извисявал на плаца във Военното училище и под неговата сянка са се клели в подобна на неговата самоотдаденост на Цар и Отечество, пеели са, удряли крак и са развявали знаме поколения бъдещи наши офицери.
Паметникът е бил висок над 4 метра и фигурата на върха представлява замахнал с ръчна бомба войник. Скулптурата вероятно е била направена по една тогавашна технология: отлята мозайка, с арматура, която като основа отвътре да държи, и после е боядисана отвън. От четирите страни на постамента има изписани с въздействащи слова съдържателни девизи като този: „Царю и роду верно служи, за тях живота си положи!“
Паметникът е съществувал до началото на 50-те години на 20 век, когато е обявен за остатък от миналото и е съборен.
От паметника на Бомбиера са запазени само оскъдно количество фотографии и никаква архивирана документация. Възоснова на съпоставка на факти и анализ на снимките много историци и изкуствоведи имат основания да смятат, че той е дело на скулптора Михаил Михайлов. Той е сред най-значимите автори между Първата и Втората световна война и творчеството му представлява етап от развитието на българската скулптура. Още по време на следването си започва да изпълнява поръчки на Военното училище, става негов стипендиант и получава помещение за ателие. След 1928 г. скулпторът работи като художник в Народния театър в София, но напуска, след като печели стипендия за специализация в Париж. След завръщането си през 1931 г., Михаил Михайлов продължава да работи за военните. Наред със значителна галерия от скулптирани образи през 1938г. създава и лъвската фигура, известна като една от най-хубавите в българската монументална скулптура, която днес се намира пред Министерството на вътрешните работи. Днес Националният военноисторически музей съхранява близо 20 произведения на Михаил Михайлов: скулптурни бюстове на бележити български армейци, пластики и релефни образи на български воини. Той е автор на скулптурната декорация на Колоната на випускниците във Военната академия. Негово дело е и релефния портрет на Г. С. Раковски, който днес може да се види на западната фасада на Военния клуб в София. Наред с това обаче списъкът на изгубените произведения на Михаил Михайлов остава дълъг: не е възстановен релефният портрет на Маестро Георги Атанасов в Борисовата градина. Бюстовете на Борис III и Царица Йоана, които той създава през 1935 г. също са в неизвестност. В историята на българското изкуство Михаил Михайлов ще остане с осъществения стилистичен синтез на формите във вътрешен пластичен ритъм и с осъвременяването на академичната пластична концепция.
*По материали в печата и извадки от статията на изкуствоведа Галина Декова.
Боряна Пунчева е завършила режисура през 1981 г. Дъщеря е на големия български оператор Борислав Пунчев. Преди да стане директор на студия „Екран”, е била главен режисьор на БНТ. От 1996 до 2004 г. до самия му финал Пунчева е режисьор на обичаното от всички предаване „Клуб НЛО”. Познаваме я и като актриса – незабравими са ролите ѝ в „Дами канят” и „13-ата годеница на принца”.
По времето на Пунчева БНТ реализира някои от най-големите си успехи в производството на филми и сериали. Именно тя е директор на „Екран”, когато студията стартира с нейно одобрение „Под прикритие” – най-успешната продукция на националната телевизия за всички времена.
От 2010 г. Пунчева ръководи студията за филмопроизводство на БНТ до началото на 2019 година, когато беше уволнена без предупреждение от новия генерален директор на телевизията.
Оттогава насам Боряна Пунчева снима свои документални филми, участва активно в обществения живот и бе един от основателите на групата „Да върнем БНТ на обществото“ (заедно с Марио Гаврилов, Искра Ангелова, Камен Алипиев-Кедъра, Мария Стоянова, Горан Благоев) която събра около 3000 подписа от художествено-творческия елит на България и от будни граждани за оставката на генералния директор на БНТ Емил Кошлуков. Парадоксално той все още управлява обществената медия, въпреки многобройните скандали, свързани с неговия избор и съмнения за зависимостите му от определени политически сили, критичните доклади от Европа за свободата на медията и протестите, които спорадично искат оставката му и въпреки че реално той не беше избран на последния конкурс, проведен фиктивно от СЕМ.
