Двубой

от Иван Вазов

РЕЖИСЬОР:

Мариус Куркински

СЦЕНОГРАФИЯ И КОСТЮМИ:

Никола Тороманов

МУЗИКА:

Емилиян Гацов-Елби

ОТЕЧЕСТВО ЛЮБЕЗНО…

И тъй, „Двубой“.

Двубоят, който никога не спира в нас и в света. Двубой за честта, която в случая е така познатата и безпощадна гордост. Гордостта, този най-опасен за човешката душа бяс.

Новата държава сякаш процъфтява, но и тъй бързо се покварява. Пламъкът на възрожденския дух на освобождението изтлява, опустошен от влиянието на великите сили и появилата се в новите български големци жажда за власт и беззаконие.

През 1885 година Вазов пише:

          Българио, за тебе те умряха,

          една бе ти достойна зарад тях

          и те за теб достойни майко бяха

          И твойто име само кат мълвяха,

          умираха без страх.

А вече, през 1892 година, когато е написан първият вариант на „Двубой“, поетът влага в устата на своите герои следните думи: „Никой днес не почита законите“, „Човек – деколте в акъла“, „Отсъствие на всякакво присъствие“.

Тази болка на поета е сякаш разбираема за нас, съвременните окупатори на собствената си родина. Но все пак е тъжно. Защо го допуснахме? Защо продължаваме да ни няма? Защо нашите истински битки се отлагат „за някой друг век“? Защо сме „отсъствие на всякакво присъствие“?

Надеждата е без отчаяние да молим Бог за прошка и спасение. И да помагаме.

А в театъра, в този наш спектакъл, който съчетава болката, атракцията и скоростта на съвременната мисъл за сегашния човек, да се усмихнем с кротост и да промълвим: Прощавай, Поете.

Мариус Куркински