от Албер Камю
Диана Добрева, Александър Секулов
Диана Добрева
Диана Добрева, Александър Секулов
Нина Пашова
Петя Диманова
Ангелина Гаврилова
Изминалите над 2000 години от смъртта на Гай Цезар Германик, по-известен като Калигула, не могат да заличат образа му на жесток, необикновен и тираничен римски владетел. Смело може да се твърди, че той е една от най-противоречивите исторически фигури с необикновена и ексцентрична диктатура.
„Умората от идеологиите ражда тирания, а нуждата на тиранията от идеология я разрушава“, казва режисьорът на това внушително представление Диана Добрева.
Докато няма идеология извън упражняването на чиста власт, която е синоним на чисто насилие, тиранията е невидима, приемлива и неуязвима. В пиесата на Камю Калигула е чужденец на педантичната логика, Сизиф на абсолютната власт.
И ако императорът е режисьор с безконтролна воля, то смъртта е премиера, на която всички са задължени да се явят. И колкото повече се усилва нагонът за смърт у диктатора, толкова повече режимът му на управление се превръща в норма, в любим канон, в единствена догма за поданиците. Сегашният исторически миг прави особено валидно разбирането на Камю, че животът на човека е трагичен опит да се пребори с абсолютната празнота.
Смъртта не решава нищо и животът продължава в ненарушима тишина и празнота.