КАСТОР / ПОРТРЕТИ НА НЕИЗВЕСТНОТО

Преследващи ни гласове на бъдещето…
Сънуваме небе над небето…

Дали мечтата на човек да достигне до далечни планети е само една утопия или може да се превърне в реална антиутопия? Самотникът Кастор, обитател на пуста колония на екзопланета в близкия космос, получава смущаващо съобщение от самия себе си с точни указания как да предотврати предстоящата си смърт. Изправен пред бездната на неизвестното си бъдеще, Кастор потъва в спешно разследване на също толкова неизвестното си минало, което поставя на изпитание неговата идентичност и го подмамва в скритите подмоли на собствената му личност.

Едно музикално-драматично и визуално преживяване на категорията „човешко“ – между необятния космос и екзистенциалния микрокосмос.

Номинация за наградата „Икар“ 2022 на Съюза на артистите в България за драматургичен текст.

„Времевият период, който нашият сюжет обхваща, е от 231 години, а изходното му събитие е онази пресконференция през 2016 г., на която Стивън Хокинг, Марк Зукърбърг и Юрий Милнер обявиха, че ще инвестират огромни средства в изработването на нова технология за скоростно придвижване на космически кораб, който да успее да преодолее „скромното“ разстояние от около четири светлинни години до една близка до Земята екзопланета в съседното съзвездие Алфа Кентавър. Мисълта на какво невероятно изпитание би бил подложен човекът, за да постигне дори тази неимоверно скромна мечта, застана в центъра на историята на Кастор Пек.“ Явор Гърдев

„Светът започва да изглежда все повече контролируем, а това, което започва да липсва в него, е непознатото, неизвестното. Все по-малко сме изкушени от него, независимо че то непрекъснато ни напомня за себе си. Това беше първичният ми размисъл и вдъхновение за създаването на музикалното произведение – диалектиката между прогреса и непознатото.“ Петър Дундаков

Оригинално и провокативно сценично произведение, което навлиза във въпросите на нашето съвремие. Камелия Николова, Литературен вестник

Петър Дундаков е успял да придаде чрез музиката усещането за безкрайност, за нещо извън волята и човешките понятия, за титаничността на космоса, успял е да се доближи до вселенската самота. Това усещане е постигнато и в цялостното решение на пространството и начина на взаимодействие между музикалния и театралния елемент. Албена Тагарева, сп. Homo Ludens.

Проектът е финансиран от Национален фонд „Култура“ по програма „Едногодишен грант-2022″.

Билети: 20 лв. (стандартен) и 15 лв. (за учащи, пенсионери, хора в неравностойно положение)

След представлението на 6 април ще се състои дебат на тема УТОПИИТЕ И АНТИУТОПИИТЕ ЗА ЧОВЕШКОТО БЪДЕЩЕ с участието на екипа на спектакъла и с модератор Камелия Николова.

Дебатът е част от проекта „СЦЕНАрт“ на Сдружение „АНТРАКТ“ и е финансиран от Национален фонд „Култура“ по програма „Едногодишен грант-2022“.