„Приключения опасни със герои сладкогласни“

97-ми творчески сезон (2017-2018)

Мюзикъл за деца и възрастни

Текст Недялко Йорданов

Музика Хайгашод Агасян

Постановка Костадин Бандутов

Сценография и костюми Даниела Николчова

Хореография Георги Енчев – Гош

Музикален педагог Малина Михалкова

Фотография Веселин Василев

Водещата – Цветина Петрова

Гарванът Пенчо – Стоян Радев

Магарето Генчо – Николай Кенаров

Бухалът Илия – Константин Соколов

Петелът Димитър – Станислав Кондов

Славеят Слави – Валери Вълчев

Кокошката Стоянка – Гергана Арнаудова

Лисицата Елвира – Даниела Викторова

Пъдпъдъкът Харалампи – Свилен Стоянов

Щъркелът Йордан – Валентин Митев

Зрители и разни домашни животни и птици

Времетраене 1 час 30 минути

Премиера 27 март 2018 г.

„Приключения опасни със герои сладкогласни“ е една прекрасна музикална пиеса на поета и драматурга Недялко Йорданов за деца и възрастни, които не бързат да пораснат. Музиката на Хайгашод Агасян е влязла в учебниците по пеене от първи до седми клас, няма да е трудно да я запеят и нашите деца, споделя с усмивка режисьорът Костадин Бандутов. Впрочем той прави сега своеобразен римейк на постановката си по същия мюзикъл отпреди 25 години. Тогава Свилен Стоянов е играл Славейчето Слави, а сега му е поверен противоположният образ на Пъдпъдъка Харалампи, от който зависи т.нар. лоши да победят. Това обаче не се случва, благодарение на останалите герои, както и на децата от публиката, които с правото си на глас, имат решаваща роля в спектакъла. Така че става дума, ни повече, ни по-малко, за едно крайно забавно варненско театрално издание на „X-фактор“ и „България търси талант“.

Костюмите са много пищни и цветни и се надявам това да привлече вниманието на децата. Вдъхновение черпя от собственото си въображение, както и от всички детски филми и постановки, които съм гледала и продължавам да гледам.

Преди 25 години играх славейчето Слави, а сега съм пъдпъдъкът  Харалампи. Това са два диаметрално противоположни образа по оста добро и лошо. Пъдпъдъкът Харалампи е един от персонажите в историята, от който зависи т.нар. лоши да победят. Помага му лисицата Елвира, но в края те са дълбоко развълнувани от това, което правят „добрите“ – славейчето Слави, кокошката Стоянка и петелът Димитър, и променят мнението си. Доброто побеждава благодарение и на децата от публиката, които имат важна роля в спектакъла и гласуват. Публиката, разбира се, ще бъде най-точният мерител и за нашето представяне на сцената. Моето мнение е, че правим една богата приказка, с много добра визия, с хубави костюми и декор  и интересни режисьорски решения. Най-голямото ни желание е децата да бъдат активни участници в представлението, да го съпреживеят и да застанат на страната на доброто, защото то има нужда от съмишленици, за да тържествува, както става в края на всяка хубава приказка.

Лошите в нашата постановка са много забавни и смешни. Нашата задача като актьори е да помогнем на децата сами да стигнат до извода кое е редно и нередно в живота. Никога не подхождам с предварителни очаквания. Това е прекрасното на всяка публика, че винаги изненадва с реакциите си. Мисля си и тук, че адресатът на постановката е по-широк. Недялко Йорданов е поет, харесван както от родителите ни, така и от нас, и е хубаво, че сега и нашите деца ще се запознаят с него. Същото се отнася и за композитора Хайгашод Агасян.

Да се играе за деца, не е просто предизвикателство, а е много отговорно. Най-важното е да събудим детското в нас. Да сме откровени и искрени на сцената.

Това е първата детска постановка, в която участвам във Варненския театър. Процесът на работа беше много забавен и интересен. Съзнавам, че работата ни е много отговорна, защото детската публика не понася фалша.