Ломов: Виждате ли каква е работата. /хваща го под ръка/ Дойдох, уважаеми Степан Степанич, да Ви безпокоя с една молба. Вече съм имал честа да се обърна към вас и Вие винаги, тъй да се рече… но аз, извинете, се вълнувам. Ще пийна вода, уважаеми Степан Степанич. /Пие вода/
Чубуков: /настрана/ Дошъл е да ми иска пари! Няма да му дам. /към него/ За какво става дума, красавецо?
Ломов: Виждате ли, Уважаеми Степан … грешка. Степан Уважаемич … тоест аз ужасно се вълнувам, както ще благоволите да видите … С една дума, само вие бихте ми помогнали, макар че, разбира се, с нищо не съм го заслужил и … нямам право да разчитам на вашата помощ …
Чубуков: Ах, не го усуквайте, миличък! Кажете направо! Е?
Ломов: Ей сегичка … Веднага. Работата е там, че дойдох да искам ръката на дъщеря ви …
Из „Вечерен акт“