„В съвременния свят войната е изключена“. Това заяви режисьорът Галин Стоев пред БНР. Той нарече „анахронизъм“ ситуацията да се започне война с аргументи с 500 годишна давност. По думите му, съвременното общество има огромен проблем с базисната ценност: „Толкова е разделено, че практически живеем в състояние на война. Засега тя е ментална, не е слязла в материята, но историята ни е показала, че това може да стане за три секунди и няма да разберем как сме преобърнали палачинката от другата страна. Шокиран съм, че представители на нашия сектор рядко взимат позиция, а има моменти, в които не може да не го направиш.“
Именно такъв е според него този момент и темата за войната сега не може да бъде подмината. Режисьорът я пресъздава в спектакъла „Хага“, който ще открие новия театрален сезон в Народен театър „Иван Вазов“. Автор на постановката е Саша Денисова – драматург и режисьор от Украйна. Двамата се запознават във Варшава, а Галин вижда как върви подготовката й за пиесата и решава да я постави именно у нас, а не в Тулуза (Франция), където е директор на театъра, тъй като именно в България институциите, които презентират държавата „мълчат“.
„Да пакетираш страховете, представяйки ги като патриотична кауза, е може би най-низкият жест на манипулация“, коментира той и допълни, че фиксацията по миналото е нагон към смъртта. „Обръщаш се към миналото, когато знаеш, че нямаш бъдеще“. И точно в театъра Галин Стоев вижда едно от малкото останали днес места, в които легално е позволено да се проведе дебат. Текстът „Хага“ му дава възможност да сложи „пръст в раната, която е тук и сега, за която не знаем как да говорим“.
Пиесата проследява фантазията на малко момиче, което си играе в руините на унищоженото от войната детство. В неговото въображение се ситуира Хагски трибунал срещу военните престъпления, което според режисьора позволява справедливостта да бъде фиксирана и възстановена.
Режисьорът определя времето, в което живеем като „интересно“. То „пренарежда изцяло парадигмата на взаимоотношения, отваря ново поле за изследване и дебат. Днес времето се сгъстява, става все по-интензивно, маските падат със страшна сила. Сериалът, който наблюдаваме, е с актьори и с костюми с лошо качество, смесица между измислица – реалност – мит – ежедневие. Контекстът ми изглеждаше подходящ да се хвърли камък в блатото. Да видим дали Лох Нес ще излезе, или ще се разскачат жаби в различни посоки“.
.