Сложните връзки в семейството разисква казахстанската комедия „Див лук“, отличена на фестивала във Венеция. Докато мъжът в семейството се бъхти да построи мечтаната къща от оборски фъшкии, съпругата мечтае за големия град. Нейният бунт се изразява в изневяра с местен тираджия. Децата им обаче решават да се погрижат за подобряване на семейната атмосфера, а как го правят, разказва казахстанският режисьор Елдар Шибанов. Именно с този филм се открива 16-ото издание на Sofia Menar, който и тази година ще покаже някои от най-новите филмови истории от Близкия изток, Централна Азия и Северна Африка.
Форумът ще се проведе между 12 и 28 януари. В програмата са включени игрални, документални и късометражни филми. Тази година продукциите са малко повече от обичайните трийсетина и надхвърлят 40, разказват организаторите Здравко Григоров и Ангел Хаджийски. И ако до този момент преобладаващите заглавия на фестивала са били драматични истории, то този път се открояват и не малък брой любопитни комедии.
Sofia Menar започва скромно през 2009 г., а вече има своя вярна публика. Разкажете за селекцията на тазгодишната програма и как се развива фестивалът през годините.
Фестивалната програма на МЕНАР е съставена от филми, които се прожектират само по време на фестивала. Това са заглавия, която нямат редовен кинопоказ извън фестивалните прожекции, което е важно да се знае, защото единственият шанс да се видят на голям екран е през януари.
С годините фестивалът създаде своята публика, която непрекъснато се увеличава, и това ни дава спокойствието да се съсредоточим върху селекцията на филмите, без да се притесняваме за посещаемостта в салоните.
Кои са акцентите тази година?
Имаме много любопитен фокус: „Дойче MEНАР” – немски продукции, реализирани със страните от МЕНАР региона: три филма с награди от „Берлинале“ – „Любов, дойче марки и смърт“ с награда за най-добър документален филм, „Любов x 3“ с награда „Теди“ и „Орай“ с награда за дебют, както и „Камъкът си тежи на мястото“, отличен за сценарий на фестивала в Мюнхен и с Баварска филмова награда за най-добра актриса на Ане Рате-Поле, а освен това „Жената на пилота“ и любимият на българските зрители „Алмания: Добре дошли в Германия“, който се завръща на голям екран 10 години след премиерата си на МЕНАР 2014.
Тази година ще слушаме много музика в киносалоните благодарение на селекцията „MEНАР Бийт”! Ще сме сред метъл общността в Таджикистан с „Искам да съм различен”, ще се вихрим и ще мятаме пачки по турските сватби и тържества из цяла Германия с „Любов, дойче марки и смърт”, ще послушаме иракски макам по багдадските кафенета благодарение на „Иракска мелодия”, ще изпаднем в транс чрез гнауа напевите на „Рокерката от пустинята“ Хасна Ел Бешария, ще обикаляме улиците на Истанбул с ромските оркестри в „Рома Истанбул” и ще се наслаждаваме на солидна доза джаз в клуб „Нублу“.
Имаме и една много интересна секция с африкански документални филми – African Biting Docs, където зрителите ще видят истории, заснети в Сенегал, Етиопия, Гана и Конго.
Фестивалът вече може да се види и онлайн. Кои филми включвате там и кои няма да може да гледаме в Neterra TV+?
Благодарение на сътрудничеството ни с Neterra TV+ фестивалът достига до зрителите в цяла България. Това е причината и да ограничим фестивалните прожекции извън София. Единственият град, където МЕНАР ще тече паралелно със София, е Стара Загора, където от години работим съвместно с Райна Димитрова и „Артерия”, а прожекциите са пред пълна зала в Регионалната библиотека „Захарий Княжески”.
Тази година зрителите на Neterra TV+ ще може да гледат над 30 заглавия от домовете си. Тези, които си закупят пълен пакет с филми до началото на фестивала, ще получат бонус от 5 онлайн билета.
Има специални филми изненада, които ще бъдат обявявани ден преди да бъдат активни за гледане.
Има ли някаква тенденция, която се наблюдава от избраните от вас филми?
Освен фаворитите на големите международни кинофоруми, се опитваме да показваме филми, които трудно намират пътя до зрителите. Виждаме, че с годините хората свикнаха да гледат филми от непознати кинематографии. Това ни даде смелост в това издание да обособим и африканската документална селекция – нещо, с което не бихме рискували преди години. Радваме се, че разширяваме територията на МЕНАР с всяко издание.
Sofia MENAR е само един от няколкото форума, които правите през годините. Имате ли си любим проект?
Sofia MENAR е фестивалът, който отнема голяма част от времето ни. Вече 16 години зрителите очакват януари, за да видят каква селекция сме подбрали. Цяла година гледаме предложения за фестивала, като филмите надхвърлят 500 и от тях ние избираме 30 – 40, които стигат до публиката.
Другото събитие, което поддържаме вече 10 години, е „Кино за пътешественици”. Една кинопанорама, с която пътуваме по света през лятото и се срещаме с интересни хора, отдадени на пътешествията.
Общото между двата фестивала е това, че се опитваме да сме максимално близо до зрителите. Контактът с публиката ни е много важен, през годините сме се запознали лично с много голяма част от зрителите, често се допитваме за идеи, приемаме критиките и се опитваме всяка година да надграждаме.
