Монолог на Шекспир излетя в стратосферата

от Нощни птици

Портрет на Уилям Шекспир и копие на монолог от „Сън в лятна нощ“ бяха изпратени в стратосферата като част от кратък филмов сериал по повод 400 години от излизането на първия том от творчеството на драматурга, съобщи Ройтерс.

Първият том на Шекспир е съставен от негови приятели и публикуван на 8 ноември 1623 г., седем години след смъртта му. Той е отпечатан в около 750 екземпляра, които съдържат 36 от 37 пиеси, написани от Шекспир, подредени за първи път като комедии, трагедии и исторически драми.

За да отбележи годишнината, режисьорът Джак Джуърс заснема шест късометражни филма на съвременни теми, сред които изследването на Космоса, въздействието върху човечеството на пандемията КОВИД и войната в Украйна, използвайки шест от монолозите и сонетите на Шекспир.

Във филма „Влюбени и луди“ с диктор актьорът Том Бейкър, той прикрепя портрет на барда и негов текст към метеорологичен балон, изпращайки ги в горните слоеве на земната атмосфера.

„Копие на монолога, който използвахме, а именно „Влюбени и луди“ от „Сън в лятна нощ“, беше поставено до портрета – разказва Джуърс пред Ройтерс. – Хареса ми идеята словото на Шекспир да се рее в пространството заедно с неговия лик.“ Монолозите на Шекспир звучат толкова съвременно, че когато някой ги чуе, си казва: „Е, сякаш е писано днес“, обяснява Джуърс.

Първите съчинения се смятат за една от най-важните книги в английската литература. Без нея 18 пиеси, сред които „Макбет“, са щели да бъдат безвъзвратно изгубени за поколенията.

А ето и монолога в превод на Валери Петров:

„Аз не вярвам

във приказки за феи и вълшебства.

        На влюбения мозъка бълбука

        като на лудия, в представи странни,

        отхвърляни от трезвия ни разум.

        Да, тези луди, влюбени, поети

        са цели от приумици излети.

        Един — това е лудият — измисля

        страшилища, каквито няма в ада.

        Побъркан също, влюбеният вижда

        в грозницата си чара на Елена.

        Поетът пък във трескав унес мята

        очи между небето и земята

        и щом фантазията му роди

        каквато и да е, той в миг с перото

        описва го така, че за четеца

        превръща своето въздушно нищо

        във нещо с местожителство и име!

        Да, тъй въображението действа,

        че щом човек е радостно настроен,

        измисля си и нещо да го радва;

        или, обратно, щом внуши си ужас,

        превръща в мечка всеки тъмен храст.“

Може да харесате още