Чета този пост, който отново набира скорост във Facebook, и се питам какво ли го провокира. Знаем, че напоследък се появиха прекрасни български филми – не съм гледала всички, но съдя и по международното признание. От онези, които съм обаче, никога няма да забравя „Страх“ на Ивайло Христов, „В посоки“ и „Кръг“ на Стефан Командарев, харесвам филмите на Весела и Мина, „Васил“ беше чудесен, наскоро си припомних „Георги и пеперудите“, който си е класика, а сигурно има още много нови български филми, които просто не съм видяла. Мога да си позволя да изказвам мнение, защото съм изгледала стотици филми, в това число – на големите, а младежките ми години са минали в своеобразния университет по кино, който представляваше кино „Дружба“ в столицата (днес – „Одеон“). Там сме били съвестни зрители на панорамите на всички световни имена в киното – Фелини, Антониони, Скола, Моничели, Торнаторе, Годар, Трюфо, Бергман, Фасбиндер, Алмодовар, Тарковски… Така че знаем за какво говорим.
Какво обаче кара българската публика така яростно да негодува срещу българското кино? Патриотизмът ѝ, който лелее да бъде възбуден и се проявява по всякакви други поводи, рядко намира успокоение в някой български филм. Защо? Сигурно има причини. Вероятно – според мен – тя съди за киното ни по телевизионните български сериали, които (повечето) са под всякаква критика. И понеже няма лоша реклама – пускам тук този забавен пост. А Асен Блатечки е прекрасен актьор, само жалко, че на екран няма повече като него. Ако ми позволите, г-да режисьори, една бележка от мен – освен като журналист, и като актриса – може би понякога трябва да правите кастинги, на които и ние да се явяваме, за да играем. В България има много добри актьори, които никога не са получили шанса да играят в киното – за цели поколения се сещам. Или са го загубили през годините – най-пресният пример е с Ели Скорчева.
И понеже този месец стана ясно, че анонимната комисия на Национален фонд „Култура“, който е наш основен донор, не подкрепи нашата рубрика за кино Киноман за още една година – си мисля… Каквото ни киното, такава ни и критиката (подкрепената, нали). Тук искам да направя едно уточнение – самият Фонд „Култура“ и неговото ръководство не вземат тези „художествени“ решения – затова си има независима комисия от експерти. Кои са те – е загадка, но пък не мисля, че трябва да се хвърля вината за липсата им на обективност или вкус върху администрацията, която всъщност представлява самият Фонд. Обаче… като говорим за кинорубрики – аз пък не се сещам за по-богата и по-актуална кинорубрика от Киноман в нашето онлайн списание „Нощни птици“. С толкова много ежедневни интервюта и ревюта, с новини за кино на килограм – международни и български. Че и с цял филм за Паоло Дженовезе, поместен в нея. Но… въпрос на вкус, както се казва. Каквито ни оценяващите – такова ни и киното.
И понеже досега тук публикувахме само текстове на професионалисти, сега ще публикуваме един текст на аматьори. Но важен, защото с развитието на социалните мрежи не просто всеки започна да разбира от всичко, но и те – зрителите в мрежата – станаха институция. Така че, ще не ще, и българското кино ще трябва да се съобрази с вкуса на зрителите си. Защото в края на деня то (киното ни, че вече и сериалите ни) не е касово, не може да се самоиздържа, защото пазарът е изключително малък и неплатежоспособен и съответно харчи бюджета на Министерството на културата – т.е. нашите публични средства. И в този смисъл изобщо не ме разбирайте погрешно, не призовавам за чалга в киното – но е добре за създателите му да се стараят повече, когато снимат… И филмите им да стават за гледане. И сайтовете им за критика – за четене? Или бъркам?
Та ето какво не харесва българската публика в българското кино:
От мрежата:
„Понеже чета, че Ганя критикува новия филм на Ридли Скот „Наполеон“, реших отново да пусна един пост във възхвала на българското кино.
КАК СЕ ПРАВИ БЪЛГАРСКО КИНО
- Асен Блатечки е с кожено яке, пуши цигара и гледа лошо.
- Звукът е глух, сякаш излиза от задника на режисьора. Повечето реплики не се чуват.
- Сексуалната сцена във филма е брутално изнасилване. Българското кино не познава друг вид секс.
- Главната героиня през цялото време „търси себе си“. Но е толкова загубена, че не успява да се намери. Случайно среща рибар-алкохолик (примерно Антон Радичев), който ѝ говори ужасяващи баналности от сорта „Любовта е като морето – понякога шумна, понякога тиха, но вечна!“. Тя слуша тези мъдрости с отнесен поглед и леко наклонена встрани глава.
- Задължително има герой-веселяк, който псува на диалект – „майка ти дайба“. Това, според режисьора, е смешно.
- Актрисата, която играе главната роля, принципно става, но в голите сцени е заснета толкова лошо, че циците ѝ предизвикват по-скоро съжаление.
- Музиката към филма е написана от култова съвременна група („Фанданго“, „Латинопартизани“). В интервю по БНТ те заявяват, че този филм е голямо предизвикателство за тях.
- Дядото на главната героиня носи плетен елек и е сталинист.
- Всички герои страдат. Но най-много страда публиката.
- Филмът е „по идея на“. Това означава, че режисьорът е гледал някой хубав американски филм, да речем „The Departed”, и си е казал: „Бе аз що не взема да направя нещо такова, да речем „Под прикритие“. И толкова се е изкефил на идеята си да гепи от Скорсезе, че се е написал в началните надписи като идеолог.
- Главният герой, изтощен от неразрешимите въпроси на битието, решава да се завърне към корените си. Във всички български филми корените се изобразяват по един и същи начин – колело от каруца, забрадена бабичка с насълзени очи, която меси питка, блеене на овце. То напомня на режисьора за безгрижните времена, когато е бил ведър чобанин в родното си село.
- Операторът или е бил пиян по време на снимките, или има проблем с наркотиците. През цялото време кадърът се люлее и предизвиква у зрителите пристъпи на морска болест.
- Във филма задължително има поне един изгрев (или залез). Героите го гледат продължително и мълчат, но зрителят трябва да се досеща, че в душите им бушуват урагани.
- Филмът е с около час и половина по-дълъг, отколкото е трябвало.
- В интервю по БНТ режисьорът обяснява, че филмът е негледаем, защото е стойностен.
- В епизодичните роли се появява бивше спортно величие (Стоичков, Бербатов, Армен Назарян). Снимал се е без хонорар, по приятелска линия, а целта му е „да дърпа зрители“. Уви, не успява да ги дръпне.
- Филмът е изпратен на всички възможни международни филмови фестивали. Не е спечелил нито една награда, но според режисьора навсякъде е бил „приет възторжено от критиката“.
- Във филма задължително има продуктово позициониране. Но не на скъпи автомобили или световна марка компютри, а на някоя непродаваема нашенска вафла или паста за зъби. Режисьорът е толкова благодарен на спонсора, че включва пастата за зъби във всяка сцена от филма: героите си мият зъбите по осем пъти на ден, освен това лъскат автомобила си с чудодейната паста.
- Когато не знае какво да прави (а той през целия филм не знае), главният герой си тананика бавна народна песен. Така режисьорът подчертава, че му е много мъчно за времето, когато е бил ведър чобанин в родното си село.
- Диалозите във филма са написани от хора, които никога не са чували нормална човешка реч.
- Хората във финалните надписи са повече от зрителите в салона.”
