На 83-годишна възраст си отиде проф. Ивайло Знеполски. Това се е случило снощи около 22:00 часа, съобщиха от семейството му. Той бе философ, културолог, изкуствовед и филмов критик, университетски преподавател и политик.
Проф. Знеполски е роден на 5 август 1940 г. в София. Завършва философия в Софийския държавен университет през 1964 г. Доктор по изкуствознание с тема на дисертационния труд „Философски и естетически проблеми на съвременното европейско киноизкуство“.
От 1970 г. работи в ИССТ (Институт за съвременни социални теории), който е научно звено към АОНСУ.
Междувременно преподава „Анализ на филма“ във ВИТИЗ (1980 – 1984). След това е доктор на философските науки с тема на дисертационния труд „Социо-културните проблеми в съвременното българско киноизкуство“ (1982), професор във Философския факултет на СУ (1984), ръководител на катедрата по История и теория на културата на Философския факултет на СУ (1991 – 2003), гост-професор във Висшето училище по социални науки в Париж (1997 – 1999) и в Университета Монтескьо в Бордо (2001).
През 1990 г. е делегат на XIV конгрес на БКП. Развива значителна политическа дейност, като в периода 1993 – 1995 г. е министър на културата в правителството на Любен Беров и в правителството на Ренета Инджова.
Проф. Ивайло Знеполски е автор на над 160 научни статии, есета, глави и предговори към сборници и книги, сред които „Как се променят нещата. От инциденти до голямото събитие. Истории с философи и историци“ (2 тома, 2016), „Историкът и множественото минало“ (2017). Носител е на отличието „Кавалер на Националния орден за заслуги на Франция“ (10 юли 2012).
Заедно с Димитър Паница и Ленко Ленков създава Института за изследване на близкото минало, издало едни от най-важните книги за тоталитаризма по време на комунизма. Той е негов председател до 2022 г. Наричат го най-авторитетния хуманист днес у нас.
Почивайте в мир, професоре.
