Канадският филмов режисьор Норман Джуисън, чийто еклектичен набор от шедьоври включва расовата драма „Среднощна жега“ от 1967 г., пикантната романтична комедия „Лунатици“ от 1987 г., както и мюзикъла „Цигулар на покрива“ от 1971 г., почина на 97-годишна възраст, съобщи Reuters.
Джуисън, който е номиниран три пъти за „Оскар“ за най-добър режисьор и получава „Оскар“ за цялостно творчество през 1999 г., е починал в дома си в събота, съобщи неговият говорител Джеф Сандерсън.
Роденият в Торонто автор, сред чиито филми са още сатирата за Студената война от 1966 г. The Russians Are Coming, the Russians Are Coming и провокативната рок опера от 1973 г. „Исус Христос суперзвезда“, е смятан за един от най-значимите режисьори през последните четири десетилетия на ХХ век. Той остава известен с това да създава силни филми в много различни жанрове, отбелязва изданието.
Филмите му са номинирани за 46 награди „Оскар“ и печелят 12 „Оскар“-а. „Среднощна жега“, с участието на Сидни Поатие и Род Стайгер, печели „Оскар“ за най-добър филм за 1967 г.
„Лунатици“ на Джуисън от 1987 г. се превърна в една от най-известните холивудски романтични комедии. Историята е за бруклинска вдовица, в ролята Шер, която се съгласява да се омъжи за мъж, когото не обича, а след това се влюбва в брат му, изигран от Никълъс Кейдж. Шер печели „Оскар“ за най-добра актриса за дръзкото си изпълнение.
Пътуванията на Джуисън като млад мъж в Америка през 40-те години на ХХ в., когато вижда явния расизъм на белите срещу чернокожите в Юга, оказват влияние върху филмите му, особено върху „Среднощна жега“, който се фокусира върху отношенията между чернокож полицай (Поатие) и бял шериф (Стайгър) в расистки южен град. Гледката на героя на Поатие, който удря богат бял земевладелец, шокира някои кинозрители по онова време.
Сред другите важни филми на Джуисън са лентите на Стив Маккуин „Хлапето от Синсинати“ (1965) и „Аферата Томас Краун“ (1968), антиутопичният кошмар за корпоративна тирания „Ролербол“ (1975) и сагата за бременната монахиня „Агнес Божия“ (1985).
Джуисън си спомня, че като момче в Торонто е бил обект на подигравки от страна на хора, които са го смятали за евреин заради името му. Той произхожда от християнско семейство, но погрешното схващане продължава да съществува.
Джуисън е непримирим либерал, който участва в шествията за граждански права през 60-те години на миналия век и познава бившия главен прокурор на САЩ Робърт Кенеди и героя на гражданските права Мартин Лутър Кинг-младши.
Той си навлича гнева на някои американски консерватори. Актьорът Джон Уейн е вбесен от филма на Джуисън от 1966 г. „Руснаците идват, руснаците идват“ – сатира, която описва комичен хаос в град в Нова Англия след засядането на съветска подводница.
„Колкото повече се напиваше, толкова повече искаше да ме удари“, казва Джуисън пред канадската телевизия CTV News през 2009 г. за Уейн, който го нарича „канадски пинко“ – антикомунистическа обида.
След убийствата на Кенеди и Кинг през 1968 г. Джуисън се разочарова от американското общество и се изселва от страната.
„Загубих политическия си идеализъм. Затова напуснах, върнах семейството в Канада и скъсах зелените си карти – нещо, за което децата все още не са ми простили“, казва Джуисън пред Ottawa Citizen през 2004 г., имайки предвид статута на постоянно пребиваващ в САЩ.
Джуисън продуцира повечето от своите филми, както и някои от филмите на други режисьори.
Номиниран е за „Оскар“ за най-добър режисьор за „Среднощна жега“, „Цигулар на покрива“ и „Лунатици“, без да спечели, но през март 1999 г. му е връчена наградата „Ървинг Г. Талбърг“ в чест на творчеството му. Последният му филм е The Statement от 2003 г.
„Моята прощална мисъл към всички тези млади режисьори е следната: просто намерете добри истории“, казва Джуисън пред публиката на тази церемония. „Филмът с най-големи приходи не е непременно най-добрият филм… Така че просто разказвайте истории, които ни разсмиват и разплакват, и може би разкриват малко истина за нас самите.“
