Звездата на Бродуей и от „Уестсайдска история“ на Бродуей Чита Ривера почина на 91 години. Тя е легендата на музикалния театър и многократна носителка на наградата „Тони“, която създаде ролята на пуерториканската огнеборка Анита на Бродуей в „Уестсайдска история“. Има още много запомнящи се образи.
Дребната танцьорка, певица и актриса с гарвановочерна коса влезе в историята, когато през 2002 г. стана първата испанка, получила престижното отличие на Кенеди център. През 2009 г. тя получи и Президентския медал на свободата от президента Барак Обама, припомня Reuters.
„С огромна тъга Лиза Морденте, дъщерята на Чита Ривера, съобщава за смъртта на любимата си майка, която почина мирно във вторник, 30 януари 2024 г., в Ню Йорк след кратко боледуване“, се казва в изявлението на дъщеря ѝ Лиза.
Ривера е номинирана за 10 награди „Тони“ и печели два пъти. През 2018 г. тя получи и специална награда „Тони“ за цялостно творчество за кариера, продължила почти седем десетилетия.
Прочутият драматург Терънс Макнали, който написа книгата за ролите на Ривера, спечелили „Тони“ в „Ринк“ срещу Лайза Минели през 1984 г. и „Целувката на жената паяк“ десетилетие по-късно, я описа като „ходеща книга за историята на златната ера на американския музикален театър“.
От хора в бродуейските мюзикъли от 50-те години „Момчета и кукли“ и Can-Can Ривера се премества на централната сцена като убийцата Велма Кели в оригиналната бродуейска постановка на „Чикаго“ от 1975 г. и създава ролята на Роуз в изненадващия хит Bye, Bye Birdie с Дик Ван Дайк през 1960 г.
Но именно превъплъщението ѝ в нахаканата, поклащаща бедрата си Анита, която препуска по сцената, пеейки America или предупреждавайки приятеля си за A Boy Like That в „Уестсайдска история“, превръща Ривера в звезда.
„Да бъда там, когато тези гении създадоха този спектакъл, беше нещо, което е благословия. Това е нещо, което никога, ама никога не можеш да забравиш“, казва веднъж Ривера за новаторския мюзикъл на Леонард Бърнстейн и Стивън Зондхайм.
„Когато отпуснеше тези крайници, тя беше едноличен шоу спектакъл и всеки хореограф я искаше“, каза веднъж награждаваният продуцент и режисьор Харолд Принс. „Никой не може да танцува, да пее и да играе като Чита Ривера.“
Ривера е родена като Долорес Кончита Фигероа дел Риверо на 23 януари 1933 г. във Вашингтон, окръг Колумбия. Баща ѝ, пуерториканският музикант Педро Хулио Фигероа дел Риверо, умира, когато тя е на 7 години.
Една от пет деца, тя изучава балет от ранна възраст и печели стипендия в Училището за американски балет на Джордж Баланчин в Ню Йорк. Още е тийнейджърка, когато по една прищявка се явява на прослушване с приятелка за турнето на мюзикъла „Наричайте ме мадам“ и получава роля.
„Винаги казвам на днешните деца никога да не гледат отвисоко на хора и работата в него“, казва Ривера в интервю за сайта thestage.co.uk през 2015 г. „Това е изключително място – ще научите всичко, което в крайна сметка ще ви се наложи да правите.“
През 1957 г. тя се омъжва за Тони Морденте, актьор и танцьор в спектакъла. Тя е толкова неразделна част от „Уестсайдска история“, че лондонската ѝ постановка трябва да бъде отложена до 1958 г., след като ражда единственото си дете – Лиза.
Кариерата на Ривера е прекъсната през 1986 г., когато получава сложна фрактура на крака при автомобилна катастрофа в Ню Йорк, докато участва в „Момичетата на Джери“. Налага се лекарите да поставят много щифтове, за да възстановят счупения ѝ крайник.
„Точно както във филмите, казаха ми, че никога повече няма да танцувам – казва тя пред Variety през 2005 г. – И точно като във филмите, ето ме тук, не знам колко представления по-късно.“
След строга физиотерапия Ривера не само се възстановява от инцидента, но и печели втората си награда „Тони“ за „Целувката на жената паяк“ през 1993 г., а десетилетие по-късно получава още една номинация за „Девет“, в ролята на Антонио Бандерас.
Ривера се появява редовно и в телевизионни развлекателни предавания и участва във филмовата версия на Sweet Charity през 1969 г. с Шърли Маклейн и „Чикаго“ през 2002 г.
В средата на 70-те години, когато другите танцьори са намалили темпото или са се пенсионирали, тя участва в „Чита Ривера: Животът на танцьорката“ – сценично шоу, което съчетава музика, танци и разкази.
„Тази истинска икона на Бродуей… изглежда в добра форма като добре настроена цигулка“, казва списание Time Out в рецензията си за шоуто през 2005 г.
Десетилетие по-късно Ривера участва в телевизионна ретроспекция на кариерата си, наречена „Чита Ривера: A Lot of Livin’ To Do“. Същата година тя печели десетата си номинация за наградата „Тони“ в ролята на търсеща отмъщение милионерка в мюзикъла „Посещението“. Това е последното от няколкото ѝ сътрудничества с авторския екип на Джон Кандер и Фред Уеб.
„Наистина никога не знаеш какво ще ти донесе следващият ден“, казва Ривера в интервю за групата за защита на възрастните хора AARP през 2011 г. „Имам много млад поглед. Мисля, че не знаеш колко много можеш да направиш, докато не опиташ.“
