През очите на Изабела Френска

Народен театър „Йордан Хаджиконстантинов – Джинот“ – Велес, Република Северна Македония, и Драматичен театър – Пловдив, представиха премиерно „Едуард Втори“ от Андрий Жолдак и Сашо Димоски (по Кристофър Марлоу) в рамките на международния театрален фестивал „Сцена на кръстопът“. „Едуард Втори“ е трета постановка на режисьора Андрий Жолдак в Северна Македония. Тя се реализира с подкрепата на БГКИЦ и Министерството на културата на Република Северна Македония. В образа на Едуард Втори е младият български актьор Борис Кръстев, син на Малин Кръстев, както и Илин Йовановски.

Двугодишният проект за сътрудничество между двата театъра включва създаването на два спектакъла, които са и копродукции – под режисурата на Андрий Жолдак, Украйна („Едуард Втори“), и спектакъл на Диана Добрева, България. Двете театрални постановки се репетираха на сцените на двата театъра и са придружени от работни ателиета, в които взеха участие студенти от университета „Европа Прима“.

Бързина, стремителност, ритъм са ключови знаци за българо-македонската постановка на Андрий Жолдак „Едуард II”, вдъхновен от Кристофър Марлоу. Думи в спектакъла почти не са останали, а и да ги има, те се казват някак встрани, без особено значение дали се чуват, или не. Цялото богатство на текста от Елизабетинската епоха е предадено от режисьора и актьорите през езика на тялото като движенчески театър. Откъслечни реплики звучат на македонски език, прекъсвани от фонограма, която включва всякакъв вид музика – от поп до класическа – разнообразни съставки от високо и низко, през които се разкрива екстрактът на политическата пиеса на Марлоу.

В основата на спектакъла режисьорът е извел правото на всеки на личен избор – човек има право на любов и живот сред музика и поезия, пък бил той и крал. Жолдак се интересува от въпроса за избора и границите му, като изследва докъде може да доведе тяхното прекрачване. Режисьорът е постъпил радикално не само като е премахнал почти изцяло думите, а и като е прокарал всички теми през образа на Изабела Френска, съпругата на Едуард II, великолепно въплътена от Йована Миладинова и наградена за „Високо художествено изпълнение“ от Международния фестивал „Сцена на кръстопът“.

Изабела Френска, наричана Изабела Красивата, е нежна и трепетна при появата си. Въздейства красотата на принцесата, възторгът ѝ на момиче, запленено от съпруга си, макар да не го е избирала сама. Уви, чувството ѝ не е взаимно, кралят е романтично увлечен от представител на своя пол. Триъгълникът Изабела, Едуард II и неговият избраник е разкрит през бързо разминаващи се в пространството тела, които нямат точки на докосване, а и дори да възникне възможност за среща, тя моментално е разсечена от тялото на фаворита на краля. Почти дете, Изабела не иска да приеме очевидните факти и настойчиво си иска съпруга с риск да разбие главата си, но тя не може да обърне природата му и тогава започва да се променя нейната природа.

Докато тича в опит да догони Едуард, тя пада, наранява се, получава тикове, преминава през високи нива на болка и стига до крайни състояния. Вече променена, Изабела се сближава с благородника Роджър Мортимър в изпълнение на Бранко Михайлоски. Свързва ги не е толкова изневярата, колкото общата ненавист към краля. На финала Изабела е неузнаваема, това вече е Изабела Вълчицата, както също са я наричали. Тялото е запазило следите на летящото момиче, но лицето е изкривено, изнурено, със следи от вечните заговори, които водят до абдикация на Едуард II и в крайна сметка – до неговата смърт.

Пренаписана чрез танцов текст и от гледна точка на обидената и овластена жена, постановката на Жолдак би могла да бъде с подзаглавие „Изабела Френска“. Светът на кралицата е очертан от границите на един светъл, почти празен сценичен павилион, в чиито стени тя като че ли иска да се разбие, като съсъд на нежеланото от мъжа ѝ тяло. За нея няма покой, тя не ходи, а скача, почти лети. И докато замисля убийството, тя е като живак на сцената и от това усещането за ужас нараства. Какво превръща едно светло същество в убиец, е сред въпросите, които интересуват режисьора.

Неоправдано дълъг, този епизод на подготовка на убийството не се надгражда драматургично, но е важен като смисъл и стои отворен от 16-о столетие до днес, все така неполучил точен отговор. Няма еднозначен отговор и проблемът за природата на властта, за границите на личното и публичното. В пространството на представлението няма място за лично и оттам еротиката става застрашителна и довежда трагедията. Съсредоточил се върху върху хомоеротизма и властта, Жолдак изгражда напрежения на различни нива и разкрива динамиките на страданието. Какво значение имат победите, когато е поразена любовта и на Изабела Френска, и на крал Едуард II в изпълнение на Илин Йовановски и Борис Кръстев, и на неговия фаворит в изпълнение на Васил Зафирчев – едновременно силни и слаби, сластни и нежни, те провеждат всичко през движения, по-изразителни от думите.

Андрий Жолдак е добре познат у нас украински режисьор, ученик на Анатолий Василиев, естет и театрален провокатор, представител на авторския театър в Европа. Спектаклите на Жолдак са динамични, високотехнологични, предизвикателни и със сложна структура. През годините той работи в екип с художника Кольо Карамфилов. Дългогодишно и високо оценено е сътрудничеството му със сценографа Тита Димова-Вантек. Поставял е в много градове по света: Черкас („Ленин. Love. Сталин. Love“), Харков, ДТ „Тарас Шевченко“ („Един ден от живота на Иван Денисович“, „Месец любов“, „Голдони. Венеция“), Турку („Ана Каренина“), Хелзинки („Вуйчо Ваньо“), Оберхаузен („Идиот“), Москва, Театър на нациите („Федра. Златен клас“), Санкт Петербург, Александрински театър („От другата страна на завесата“), Берлин, Фолксбюне („Медея в града“) и др.

Изминали са повече от двайсет години от първото гостуване на Жолдак на „Сцена на кръстопът“ с „Женитба“ на Гогол. Режисьорът, останал верен на своята неистова търсеща и експериментираща природа, е много по-внимателен през последните години към словото, но в „Едуард II“ изпитва творческата необходимост да изрази страстите отвъд думите. И както в ранните му спектакли, така и тук образите се раждат направо на сцената, чрез партитура на движенията, която той гради като скулптор. Жалко, че толкова тесен кръг от публика успя да гледа спектакъла на фестивала „Сцена на кръстопът“, не само защото спектакълът е съвременно изразителен, а и защото пиесата на Марлоу не е четена досега на българската сцена. За радост го има издаден в превод на Евгения Панчева и е възможно тепърва някой да тръгне към този текст през театъра, танца или киното, както това неведнъж се е случвало по света.

„Едуард Втори“

*ЕДУАРД II

от Андрий Жолдак и Сашо Димоски (по Кристофър Марлоу)

режисьор Андрий Жолдак

драматург и изпълнителен продуцент Сашо Димоски

сценография Андрий Жолдак, Даниел Жолдак

костюмография Симон Мачабели, Раде Василев

асистент-режисьор Никола Кимовски

координатор на проекта Катерина Стефановска

музика Сашко Костов

превод Весна Костовска

участват: Борис Кръстев/Илин Йовановски, Йована Миладинова, Васил Зафирчев, Йордан Витанов, Бранко Михайлоски, Кире Ацевски, Никола Петковиќ, Сандра Танчева, Мария Баркова, Леонида Гулевска, Бобан Алексовски, Тодор Стойковски

Копродукция на Драматичен театър – Пловдив, и Народен театър „Йордан Хаджиконстантинов – Джинот“ – Велес, Р. Северна Македония, създаденa по Международна театрална програма “Манифест“.

Може да харесате още