Тази година България ще представи проекта „Съседите“ на Венецианското биенале. Автори са Красимира Буцева, д-р Лилия Топузова и Джулиан Шехирян, а куратор е Васил Владимиров. Това бе обявено на пресконференция в зала „МаксиМ“ на БТА днес.
Проекта представиха Амелия Гешева – зам.-министър от Министерството на културата, д-р Надежда Джакова – комисар и завеждащ филиал към Националната галерия Софийски арсенал – Музей за съвременно изкуство, проф. д-р Венелин Шурелов – председател на журито, и кураторът на спечелилия проект – Васил Владимиров. Модератор на пресконференцията беше Евгения Атанасова, журналист и продуцент в БНТ. Те разказаха, че в конкурса за националното участие във Венецианското биенале за изкуство 2024 са взели участие 17 проекта, разгледани от 7-членно жури.
Амелия Гешева отбеляза, че България участва за единадесети път във Венецианското биенале и за трети пореден път. „Това е една устойчива политика, започнала през 2019 година“, подчерта тя.
Д-р Надежда Джакова припомни, че Венецианското биенале е най-старият и престижен форум за изкуство в света. Тя допълни, че част от политиката на биеналето е опазването на околната среда. Д-р Джакова отбеляза, че Венецианското биенале ще се проведе от 20 април до 24 ноември 2024 г., като ще има предварително откриване на 17, 18 и 19 април.
Проф. Шурелов отбеляза, че изборът на спечелилия проект тази година е бил сложен процес. „Качеството и нивото на всички кандидати беше изключително високо. В един подобен процес принципът на сравнението между отделните проекти води до номинирането на един от тях като по-впечатляващ“, допълни Шурелов, и обясни, че е създаден стриктен протокол, който по много демократичен начин с двукратни гласувания изключва манипулиране на избора.
Павилионът на България тази година ще бъде в експозиционното пространство зала „Тициан“ (Sala Tiziano) в Centro Culturale Don Orione Artigianelli близо до Моста на Академията. Там е бил павилионът на България миналата година на Биеналето за архитектура (където България участва за първи път от 15 години), сега – за изкуство, догодина – пак за архитектура.
Кураторът Васил Владимиров каза, че проектът „Съседите“ е иницииран от самите художници. Той разказва историята на българите, които са били жертви на политическо насилие. „Съседите“ е продукт на задълбочено изследване на историята на репресиите, с фокус върху паметта за политическото насилие, завещана ни от комунистическото минало. „Проектът има огромно значение и стойност не само за тематиката, с която се занимава“, допълни Владимиров.
В основата на тази инсталация са реконструирани домовете на репресирани хора. Проведени са интервюта с жертвите на репресия. Това, което отличава „Съседите“, е поканата зрителите да не са само пасивни наблюдатели, а да станат свидетели на преживяванията на онези, които са обявени за чужденци в собствената си държава, отбеляза кураторът. Той допълни, че проектът е по универсална тема, отговаряща на въпросите какво и как помним в контекста на травматични преживявания – как те говорят за тях и как ги помнят.
Инсталацията се състои от три стаи. Първата е всекидневна, в която се прожектират картини и звуци от лагерите в Ловеч и Белене. Втората е за хора, които говорят с недомлъвки или не са готови да говорят. Там звуците са по-абстрактни. В третата стая – кухнята, всички мебели са боядисани в бяло, говор няма, абсолютно всичко е доведено до абстракция и звук. Тя е за хората, които не са имали възможност да говорят – починали или нямащи спомени. Не просто нещо, което виждаш, а преживяваш, обясни Васил Владимиров.
Инсталацията вече е представяна извън България – в Торонто и Принстън, и е приета е много радушно. Показвана е и в Софийската градска художествена галерия през 2022 година. Кураторът отбеляза, че проектът е надграден за биеналето. Пространството няма да бъде толкова разделено на три стаи, а ще бъде по-флуидно. Ще има и още интервюта. Всички ще бъдат преведени на английски език и ще бъдат озвучени от актьори, за да се запази автентичността на изказа, обясни той. Този проект е реализиран няколко пъти досега и е доста добре приет от критиката, каза още той.
Красимира Буцева каза, че екипът работи по този проект от години. Чудили се как да представят темата, без да носи историческия контекст. Темата на биеналето е с двойствено значение. Самата дума чужденци какво може да означава. Тези хора са отритнати от обществото, разделени. Тези хора са били разделяни и отчуждени. Те са били изпращани в лагери. Дори и с настъпването на демокрацията те продължават да са отчуждени, но по друг начин, обясни тя.
Когато работим с архив, който умишлено е унищожен, когато ние сме пред мълчанието, тогава ние трябва да имаме и други средства мълчанието от болката да бъдат изразени. И това е едно от тези средства, каза Лилия Топузова.
Джулиан Шехирян допълни, че целта била да се създаде пространство, в което човек може да влиза и да преживее архива чрез предмети и чрез сетивата.
