Един от най-знаковите български актьори с роли в киното и театъра – Стефан Мавродиев – отбелязва своята 80-годишнина на 29 декември. Талантът му е предопределен още от неговите родители – баща му е актьор във Варненския театър, а майка му пее в операта в града. Завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ при Методи Андонов.
Следват роли в театъра в Пловдив, Сатиричен театър „Алеко Константинов“, Младежкия театър и други. В киното изиграва над 50 роли, сред които участва във филмите „Петък вечер“, „Щурец в ухото“, „Птици и хрътки“, „С дъх на бадеми“, „Шведски крале“, „Опасен чар“ и много други.
Голямата му любов е театърът. Сред театралните му роли са Аздак от „Кавказкият тебеширен кръг“ и Гали Гай от „Човекът си е човек“ от Бертолт Брехт, Циганина от „Суматоха“ от Йордан Радичков, Трепльов от „Чайка“ и Врешинин от „Три сестри“ от Антон Чехов, Дългия от „Архангелите не играят флипер“ и Двойниците от „Грешката е вярна“ от Дарио Фо, Ланс от „Двамата веронци“ и Кратун от „Напразните усилия на любовта“ от Уилям Шекспир, Йосариан от „Параграф 22“ по Джоузеф Хелър, Адвоката от „Страшният съд“ от Стефан Цанев, Стареца от „Столовете“ от Йожен Йонеско.
„Първата роля, с която направих впечатление, беше в дипломния ни спектакъл във ВИТИЗ – „Кавказкият тебеширен кръг“. Но ако питате хората, ще си спомнят „Дундо Марое“ на сръбския режисьор Белович. Грандиозен спектакъл! Никога няма да забравя и ролите си в „Архангелите не играят флипер“, „Параграф 22“, „Магия 82“, казва Стефан Мавродиев.
„Театърът – и изкуството като цяло – е прецедент. И актьорите като цяло също са прецедент. Всеки един прецедент може да бъде оглеждан от много страни, а това крие в себе си невероятни парадокси и обрати – падения, издигания. Основното, в края на краищата, е, че човек, с каквото и да се занимава, той е тук и сега и неговият голям проблем идва в момента, в който вече не е нужен. Май винаги идва такъв момент. Накрая си даваш сметка, че както и да го живееш живота, все нещо е изпуснато и не е това, което е трябвало да бъде. Затова трябва да смениш гледната точка, защото другото те у-б-и-в-а“, разказва още актьорът пред БТА.
По думите му, мечтите на човека за свобода и волеизлияние във всяка една област на живота най-често не отговарят на истината. „Усещането за несвобода може да бъде много глупаво, маниерно и претенциозно, но всеки човек си има доза на удовлетвореност от неговата представа за неговата свобода и реалността… Затова проблемът е в сблъсъка, а този сблъсък е дълбинен.“
