Кои бяха най-важните културни събития у нас за 2023 година?
Несъмнено спечелването на най-престижната британска награда за преведен на английски чуждоезичен роман Booker, поделена между автора на романа „Времеубежище“ Георги Господинов и преводачката Анджела Родел е събитието на годината в културен аспект, защото то категорично постави България на международната литературна карта. Pticite.com първи публикувахме новината, защото преведох текста на речта му в полунощ, хлипайки от гордост и вълнение. Церемонията се проведе в Лондон, а председател на журито беше френската писателка Лейла Слимани.
„Нашият победител „Времеубежище“ е брилянтен роман, изпълнен с ирония и меланхолия“, писа Слимани, цитирана от официалния сайт на наградите Booker. „Това е задълбочена работа, която изследва един много актуален въпрос: какво се случва с нас, когато спомените ни изчезнат? Георги Господинов успява чудесно да работи както с индивидуалните, така и с колективните съдби и именно този сложен баланс между интимното и универсалното ни убеди и докосна.“
Голямата награда в Карлови Вари за филма „Уроците на Блага“ на Стефан Командарев беше второто, съизмеримо по значимост международно признание на българско произведение на изкуството за годината, като то беше придружено и от награда за главна женска роля на Ели Скорчева, която от 30 години не беше снимала в киното. Най-награждаваният в последните години български филм спечели освен „Кристален глобус“ за най-добър филм в Карлови Вари и престижната номинация за Европейските филмови награди, наградата на журито в Рим, както и 7 награди „Златна роза“, включително за най-добър филм. „Уроците на Блага“ беше българското предложение за „Оскар“ тази година, но не успя да влезе в списъка за наградата в категорията за най-добър международен филм. Разбира се, този гигантски успех в киното ни не спря конфликтите там – и тази година недоволни творци съдят НФЦ и така спират работата на своите колеги, което пък води до голямо неусвояване на средства в сектора.
Демонтажът на Паметника на съветската армия в София е вероятно най-голямото обществено и културно събитие за софиянци, изживели целия си живот под сянката му. В символичен и политически смисъл то постави най-после България от страната на цивилизования свят – на ЕС и САЩ – на съвременната историческа карта. В културен смисъл то най-сетне осъди съветската окупация и терор над напълно невинните наши деди – индустриалци, предприемачи, земеделци и интелектуалци, които лежаха по лагерите и бяха ограбени и оставени без работа и дом по време на комунистическия режим. Престъпления, за които прошка не беше поискана никога.
Уволнението на режисьора Александър Морфов от Народния театър пак бе политически жест, какъвто и той самият извърши. Излишното раздухване от медиите на неговата момчешка по същността си постъпка-протест срещу едно политическо назначение в театъра измести основния въпрос, а именно – бива ли българската култура да се управлява (кога задкулисно, кога съвсем видимо) от дългата ръка на политическите партии? И как да се избегне това, след като – освен че по условие тя трябва да е свободна, тя е и по условие зависима, тъй като се финансира изцяло от държавния бюджет? Истината е, че заедно с напускането на ПР на ДПС Велислава Кръстева на театъра директорът Васил Василев счете за уместно да уволни дисциплинарно и първия си режисьор, който сам беше поканил, и това остави неприятно усещане за всички – в публиката и в пряко замесените в скандала. Трупата на театъра (с малки изключения) застана зад директора си. Същевременно най-активно срещу уволнението на режисьора и за оставката на директора се бореше актьорът Валери Йорданов. Остана усещането за извършено престъпление над непримирима и свръхталантлива творческа личност, но и за огромен вътрешен за институцията конфликт, който несъмнено не е бил подхранван само от едната страна.
Пак в Народния театър през годината имаше още едно знаково (и политически) събитие – премиера на представление, което можем да определим като представително за т.нар. политически театър. Пиесата „Хага“ на украинката Саша Денисова стъпи на първата ни сцена под изумителната режисура на директора на театъра в Тулуза, Франция, Галин Стоев и с невероятната игра на актьорите от театъра, като предизвика вълна от реакции – лично аз бях нападната от тролската машина на националистическа партия за цели 48 часа, обругана, заплашвана и хулена заради текста ми за спектакъла в OFFNews, което го прави очевидно опасен и явно разместващ плановете на диригентите на хибридната война у нас.
В същия театър през тази година гледахме и вероятно най-скъпото театрално представление, играно на българска сцена – „В самотата на памуковите полета“ с Джон Малкович. Цената на билетите, достигаща рекордните 400 лв., не попречи на най-отбрана публика да изкупи всички места за 10 минути след началото на продажбите. А липсата на критици и журналисти в залата доведе до пълното мълчание след постановката. По стар български обичай: „Пенил се, не пенил се – пари съм давал!“, зрителите не гъкнаха. А у нас, които не гледахме представлението, остана впечатлението, че освен необичайно кратко (под час), то е било май и доста скучно. Но кой да ни каже?
Пак за политика и пари ставаше дума и в друго знаменателно събитие за 2023 г. – за първи път от 34 години културните дейци излязоха на протест срещу срамното заплащане в сектора. Години наред бюджетът за култура на иначе уж най-старата и културна нация в света се колебаеше между 0.4 и 0.6% от БВП, което е дроб, дори не е цяло число, и отново ни поставя на опашката в Европа и по този ключов показател. Културни предавания (като „Нощни птици“) бяха спрени от политическото статукво заради критики по темата, а в това време елитът на държавата – хората на изкуството – беше доведен до просешка тояга, като заплатата на актьор или класически музикант гравитираше винаги около минималната за страната. Досущ като в пиесата „И на сутринта те се събудиха“ тази година за първи път синдикатите и директорите на културни институции решиха най-сетне да подкрепят исканията на своите трупи и оркестри, като излязоха на протест.
Резултатът не закъсня – лидерите на двете управляващи политически сили ПП-ДБ и ГЕРБ веднага направиха изявление, че ще вдигнат рекордно парите за култура. Кирил Петков открои пробива във финансирането на културата като първа точка след работна среща между двете политически сили. Разбира се, медиите подминаха този прецедент и се концентрираха върху другите теми. Но клетите културни дейци знаят, че техният сектор е бил винаги последна точка. А срамът остава за политическата класа, която допусна това.
Ето какво каза Кирил Петков: „Току-що завърши работната среща между нашите две групи и експерти и се уговорихме за следните неща, които са важни за всички граждани. Първото нещо е, че бюджетът за култура ще бъде увеличен рекордно. От 387 милиона лв. бюджетът ще скочи на 520 млн. лв. Слагаме културата като основен акцент в този бюджет, защото това е приоритет за нашето управление.
Бойко Борисов добави: „Преди няколко дни на работна среща заедно с Асен Василев, с колегите от ДПС, след протестите на артистите, на културните дейци… тази грозна картина – нашата полиция да се бута с нашите творци, не беше добра и затова: събрахме се и решихме да дадем рекорден бюджет за култура. Където сме си отбелязали – цифрата е тази, колега, но това са допълнителни 68 милиона лева за сценични изкуства, за музеи и галерии, допълнителни близо пет милиона лева за българските културни институти, 15 милиона за Фонд „Култура“, много важно нещо – пропусна петте милиона за стипендиите.“ Петков продължи: „Това, между другото, е един приоритет, който отдавна го споделяме – той се казва Фонд „Стамболов“. Това е за българите, които решат да се обучават в топ университетите на света, но решат да се върнат обратно в държавата и да работят за пет години – ще имат възможността държавата да подпомогне тяхното образование в тези топ университети. Решили сме, че това, което Стамболов правеше едно време – със 160 милиона програма да връща българи отвън обратно в България – ние слагаме този акцент в бюджета.“
Припомням, че за първи път започнахме да изискваме от политиците увеличение на парите за култура през далечната 1997 г., когато ние, тогава студенти, участвахме активно в свалянето на правителството на Николай Добрев. Чак сега, за първи път в най-новата ни история, този глас е чут. Дано това не е прецедент, а нова и устойчива посока. Самото назначаване на поста Министър на културата на утвърдени и успешни културни мениджъри вече говори за трайна тенденция – след Найден Тодоров министър на културата стана човекът, вдигнал пловдивския театър на крака и постигнал над 100 награди на постановките там – Кръстю Кръстев.
В същата 2023 година у нас имаше много и интересни изложби, а изложбата по случай 100-годишнината на Генко Генков на Софийската градска галерия беше изключителна. Друга съществена изложба бе „Требенище. 105 години от откриването на некропола при Требенище, 1918 – 2023″. През октомври над 600 находки от некропола край с. Требенище бяха показани в Националния археологически институт и музей към БАН. Съвместна изложба между България, Сърбия и Република Северна Македония показа най-ценните находки от гробовете при с. Требенище. Представените предмети включват бойно снаряжение, инсигнии от злато, сребърни и бронзови съдове, накити от сребро. Некрополът е открит случайно от българските войски при пътно строителство в края на Първата световна война, през пролетта на 1918 г. Първите пет гроба са разкопани от български офицери, които предават находките на българската администрация в Охрид, като по-късно България успява да изпрати археолога Карел Шкорпил, който проучва гробове 6 и 7. Предполага се, че некрополът датира от втората половина на VI и V в. пр.Хр.
Пак през изминалата година България за първи път от 15 години имаше участие на Венецианското биенале с проекта „Образованието е придвижване от мрак към светлина“. Той включва няколко сегмента – зала с фотографии на 207 пустеещи училища в България, градина с типичните за българските градски междублокови пространства катерушки с формата на ракета и кълбо и зона, наподобяваща вътрешността на българско училище с типичните за годините на социализма зелени дървени чинове, шкафчета и дори коза за прескачане от физкултурен салон. Автор на фотографиите на рушащите се училища е Александър Думарей.
Пак тази година след публикацията ми в OFFNews за интервюто в New York Times с концертмайстора на Виенската филхармония Албена Данаилова, която за първи път ще води прочутия оркестър на Нова година, последваха куп неверни „цитати“ – всички обявиха, че за първи път жена, и то – българка – ще води известния оркестър, без да са прочели, че талантливата цигуларка заема тази длъжност заедно с още трима цигулари от 2011 г. В pticite.com също отразихме подобаващо новината и сме много щастливи за Албена и за Виенската филхармония, но това не променя факта, че и трите национални телевизии, включително обществената, са ни обещали чалга концерти в новогодишната нощ.
В моя личен календар 2023 беше годината, в която моя авторска идея за телевизионен формат, свързан с книгите, четенето и живото наследство с продуцент Мартичка Божилова и Агитпроп, беше удостоен с първа награда на международния кино- и телевизионен фестивал в Загреб. Което може да е мъничко и скромно признание, но все пак, лично за мен, доказва, че качеството не се губи, то рано или късно намира пътя си. Така че ни остава надеждата, че повече български творци и хора на изкуството ще намерят своя успешен път, пък било то и извън границите на родината ни. Защото тя, очевидно, не се е затъжила много за нас, нали?
Честита нова година, приятели, и по-горе билото, майстори, както пише Селинджър, нека не униваме и не занижаваме критериите си, защото – както бе кръстил своя първи филм същият този Стефан Командарев – „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“. Бъдете здрави, силни, несломими и най-важното: все така талантливи.
