Съдебни дела на хората от киноиндустрията спират в последните три години проекти на техните колеги и така милиони левове за производство на филми не са усвоени. Споровете между представители на бранша коментираха на пресконференция представители на 14 от 15-те асоциации и организации във филмовата индустрия и финансови експерти от културния сектор.
На срещата присъстваха членове на 12 професионални организации – „Филмаутор“, Асоциация на българските киносалони, Асоциация на филмовите продуценти, Българска асоциация на филмовите, телевизионни и радиосценаристи, Асоциация на филмовите и телевизионните продуценти, фондация „Българска филмова комисия“, Асоциация на българските оператори, Гилдия на българските продуценти, Асоциация на българските анимационни продуценти, Сдружение на филмовите и телевизионните режисьори, асоциация „Академика 21“, Асоциация на българските филмови продуценти и Съюз на артистите в България.
За този период не е създаден нито един филм с производствен бюджет, надвишаващ 600 хиляди лв., заяви режисьорът Виктор Божинов („Възвишение“, „Голата истина за група Жигули“, „Бягство“).
Делата са заведени заради противоречия в правилника за Закона за филмовата индустрия и пречат предоставяните от Националния филмов център средства за кино да бъдат инвестирани в създаването на нови продукции. Вместо това сумите се връщат обратно към бюджета на Министерството на културата. Всяко влизане в съда отнема поне две години, докато мине през всички правни инстанции, а след като спечелят, авторите трябва да заснемат проектите си със средства, които вече не са същите вследствие на инфлацията.
Работна група е направила предложения за промени в правилника на Закона за филмовата индустрия, но тези промени не са били изпратени до законодателя, алармират присъстващите на пресконференцията.
Оценяването остава спорна точка, като конфликтът е налице заради така поставените художествена и служебна оценка. По-късно до министър-председателя акад. Николай Денков, министъра на културата Кръстю Кръстев, и Тома Биков – председател на комисията по култура и медии в НС, беше изпратено отворено писмо от други дейци в киното, според които исканията, отправени от „работната група“, не са подкрепени от други значими професионални киноорганизации като СБФД. Не са включени и представители на Българска асоциация на кинорежисьорите, в която членуват голяма част от активно работещите български режисьори, чиито филми имат международно признание и постижения на фестивалите, акредитирани от FIAPF. Не са включени още представители на арт кината и на референтни за индустрията професионални фестивали и събития – като например пазара за копродукции София Мийтингс.
За размера на неусвоените средства се чуха суми от 55 милиона до 75 милиона и повече. „Истината е, че за 2021, 2022 и 2023 г. не са усвоени около 58 милиона, като 30 от тях са по схемата за възстановяване на разходи“, каза за „Нощни птици“ директорът на НФЦ Петър Тодоров.
Той уточни, че след като голяма част от сумата изобщо не е свързана с българското филмопроизводство, не е редно да се поставят в общ сбор. Тези 30 милиона са допълнителен финансов инструмент, който позволява на компании, които снимат в България, да си възстановят част от разходите. Все още тези суми не са администрирани, защото не са готови проектите. Кандидатстването, заснемането, отчитането на разходи и цялата процедура отнемат 1 – 2 години. В края на 2023 г. са започнали да идват първите проекти. С шест вече са подписани договори и сумите са изплатени от НФЦ.
Реално в българското кинопроизводство не са влезли 12 млн. лв. от 2021 г. заради неподменената нотификация и несключване на договори. 9 милиона са от 2022 г. и 6 са за тази година.
Оказва се също така, че част от присъстващите на пресконференцията са блокирали 10 пълнометражни филма, 5 късометражни на млади автори и 2 международни копродукции.
„Това създава противоречие, защото те искат процесът да се случва, а сами правят така, че да не се случва. Истината е, че едно заведено дело не помага на който и да е филмов проект, а само забавя развитието му, което за международните копродукции е фатално, защото партньорите разчитат на срокове и регулярно получаване на средствата“, допълни Петър Тодоров.
Освен това оценяваният принцип е оспорван от хора, които вече са спечелили около 15 и повече проекта по същия този метод и използват предоставените им средства. „Получава се малко несъответствие между исканията, защото те участват в този процес, но когато не взимат, вече са против него и спират другите колеги да снимат“, каза той.
Вече има три решения на съда, според които прилаганият в момента метод за оценяване е правилният. Те още не са влезли в сила, защото се използва възможността да минат през много инстанции и се очаква окончателното им решение до януари – февруари 2024 г.
Филмовата индустрия е процес, който се състои от производство на филми, фестивали, разпространение и кинопоказ.
„Това, което направи впечатление на пресконференцията, е, че всички присъстващи говориха само за кинопроизводството. Останах с впечатление, че няма интерес от тяхна страна към останалите елементи – също толкова важни, а фокусът е насочен само към производството на филми, и то основно на собствените им филми“, каза още директорът на НФЦ.
Всъщност голяма част от предложенията на работната група са залегнали в новия правилник. Две от тях не са. Едното е доста обсъжданият метод за оценяване, при който се премахва оценката с най-голямо отклонение от средната, наречено „Камбаната“. Тя не е приета от администрацията на Министерството на културата, защото не е разписана прецизно, а времето до Нова година е необходимо и за съгласуване с промяната в европейския регламент, по който е необходимо да се движи и нашето законодателство, и ако това не стане, може следващата година да е нулева за всички в киното. През 2024 г. предстои ново отваряне на правилника поради промени и във втори европейски регламент, който се прилага у нас и следователно ще позволи да се постигне по-широк консенсус и по темата за оценяването.
Другото предложение на работната група, което не влиза в проекта за промяна в правилника, е разпределянето на точките за служебна оценка. В последвало писмо до медиите от Филмаутор исканията са да останат 12 точки от 100, но при балансиране на критериите, изисквани според ЗФИ, включващи както „признанието от фестивали“, така и „опита на продуцента“, и „признанието от зрителите“. Към момента един от тези критерии носи 90% от тежестта в оценката, а за другите три са останалите 10%, което е „очеваден дисбаланс, който не е предвиден и не съответства на заложеното от законодателя в ЗФИ“, сочат от Филмаутор.
„Това, което работната група искаше, е да се изравни творческото и продуцентското начало – коментира и Петър Тодоров, – т.е. режисьорът и продуцентът да имат равен брой точки. Лично аз имам противоречие с това, защото авторът е винаги водещият. Продуцентът, макар и отговорен пред държавата, може да бъде само негов сподвижник“, уточни още той.
Оспорването за разпределението на точки между различни компоненти като опит, зрителски и фестивален успех се оказва предложение, което няма широка подкрепа от всички членове на филмовата общност, и за такава рязка промяна според директора на НФЦ е необходимо по-широко обсъждане и постигане на подкрепа.
„Това, което резонира между европейските договори, и това, което тези хора искат, е, че европейското кино е културно изключение. То не може да се развива на пазарен принцип. Не е конкурентоспособно на американското. И когато при създаването на Европейския съюз са подписвали договори за субсидиране на киноиндустрията на всяка една държава, са се имали предвид авторският поглед, творческото начало, различното кино. Приема се, че един филм, който би имал зрителски успех, може да си възстанови разходите по неговото филмопроизводство и затова се дава приоритет на по-трудни филми, които са различни и това е водещото. Нашето законодателство е пригодено в момента по този начин“, каза Петър Тодоров.
Също така той уточни, че в НФЦ не искат противопоставяне на фестивалното и зрителското кино. Балансът между тях е труден, но постижим. Проблемът е свързан с онези продукции, които не са нито едното от двете. Онези, които не е ясно към кого са насочени и как ще бъдат разпространени и за които има крайна незаинтересованост на продуцентите, след като веднъж филмът е създаден.
Също така НФЦ цели да се стимулира междуевропейското сътрудничество, създаване на повече копродукции. Това става с помощта на наднационалните фондове като Eurimages и Creative Europe, които насърчават точно направата на повече копродукции.
Друг спорен казус остава и жребият, по който се избира селекционната комисия. По-рано е имало предвидимост, докато сега го няма и това не дава възможност за развитие на нежелани практики. „Проблемът, с който сега се сблъскваме с настоящия жребий, е, че много от хората, които са избрани в комисиите, отказват да участват поради различни причини. Специално в гилдията на актьорите отказът идва заради това, че участието в такава комисия отнема три месеца. Специално актьорите са много активни и се налага да пропускат театрални и други проекти“, уточни още Петър Тодоров.
От друга страна, много от тях са работили с хората, които кандидатстват, или им предстои да работят. И при отказ на всички правилникът предвижда те да бъдат заменени от режисьор. Ако това не стане и задължително актьор трябва да участва в селекционната комисия, има опасност изобщо да няма сесия.
Последните две години се администрират все повече средства. През 2022 г. са малко над 17 милиона. Тази година са около 25 милиона. „Получава се покачване като инвестиция в българското кино, и то със същия персонал, същите хора – обяснява Петър Тодоров и допълва, че ако няма блокирани сесии, НФЦ напълно би изпълнил бюджета.
Също така всяка жалба блокира работата на агенцията, тъй като всички работещи в нея – 10 – 13 души, започват да събират нужните документи за съда, където се изисква да са само на хартиен носител.
Финансирането на българско филмопроизводство е само една част от общия процес. НФЦ участва в международни сътрудничества, включително организирането на фестивали като „Златна роза“ и „Златен ритон“. Последният в момента се провежда в Пловдив и тази година в програмата му има 90 филма. Тази година НФЦ присъства и на фестивали като Кан и Берлин.
Друг важен казус е проблемът за навлизането на млади хора в киното. Според участвалите в пресконференцията проблемът идва от служебната оценка, която се дава по административен път от НФЦ и тя се определя от опита на режисьора и продуцента по фестивали за предишни техни произведения. Така има опасност хора над 65 г., когато системата е работила по различен начин да не могат да достигнат до финансиране. Младите автори с втори или трети филмов проект също може да са извадени от списъка, тъй като няма да отговарят на тези критерии.
Петър Тодоров отрече и да има проблеми в момента с навлизането на млади хора в киното. По думите му, от 2016 до 2022 г. само около 60 – 70 компании са се възползвали от държавна помощ, докато за периода 2022 – 2023 са общо 150. Тоест очевидно 90 нови компании, хора са получили държавна помощ за направата на собствени филми. „Самият аз много държа дебютанти да влизат в процеса и увеличаваме сесиите за дебюти. Смятам, че това са важни неща и те помагат да се промени процесът. Разбирам, че много дълго време той се е случвал по един начин и при промяна хората, които са участвали в предишния, не са особено доволни, но не така трябва да се постигат нещата, в които някой вярва“, каза той.
Според него едно спиране на снимачния процес чрез завеждане на съдебно дело не е в полза на никого. Дори две години по-късно, когато авторът вече ще може да работи, той вече няма да е същият режисьор. Средствата вече ще са други заради инфлационни процеси. Екипите няма да са същите, нито актьорите, които ще са заети с други неща.
Нарушава се координацията по направата на един филм, което по принцип е много тежък процес. Не може да се търсят международни партньори, защото не би имало яснота кога ще има държавно финансиране от собствената държава, което поставя страната в недобра позиция.
Страната ни може да бъде доста привлекателна за инвестиция и партньорства в киното. Това се вижда и от последното издание на фестивала в Кан, където на българския щанд са присъствали много продуценти от съседни държави. Те са казали, че нашият фонд е лидер в копродукциите като суми, срокове, случващи се сесии и проекти.
„Хората виждат промяна и отвън, но очевидно ни трябва време да я извършим от самите нас“, завърши Петър Тодоров.
