Аз, Фойербах

Автор: Танкред Дорст
Превод: Мила Паспаланова
Режисьор: Владимир Люцканов
Сценография: Венелин Шурелов
Композитор: Петър Дундаков

Участват: Стефан Мавродиев, Ахмед Юмер, Живка Ганчева

„Аз, Фойербах“ от Танкред Дорст на сцената на Младежки театър „Николай Бинев“
„Аз, Фойербах“ е спектакъл, посветен на 75-годишнината на Стефан Мавродиев

В ролята на Фойербах се превъплъщава доайенът на Младежки театър „Николай Бинев“ –  Стефан Мавродиев. Пиесата разказва за актьор, който след 7 години пауза, се завръща на театралната сцена, за да се яви на кастинг за желана от него роля пред великия режисьор Летау. Господин Летау обаче закъснява, а Фойербах е посрещнат от неговия млад асистент.

Подготвяйки се за последния си шанс да бъде отново на сцената, Фойербах показва всичко, на което е способен, разказвайки със страст и остроумие за очарованието на професията на актьора, за света зад кулисите, за магията на театъра. И за своите успехи, разбира се. Дали обаче тези 7 години не са били времето, през което театърът и светът са продължили напред, а Фойербах не е?

Във въображението му се разиграва „нечувано, покъртително, грандиозно представление! Безкрайната драма за величието и нищожеството на човека!“, но достатъчно ли е всичко това, за да се завърне Фойербах на сцената?

„Всепроникваща тишина съществува в театъра. Понякога в залата седят хиляда души. Повече от хиляда. Актьорът прави някакво движение с ръка, казва нещо, хвърля един поглед, замирайки за миг и веднага се възцарява велика тишина – дълбока като в сталактитова пещера, всеобхващаща тишина. В такъв миг сякаш времето спира. “Sitit anima mea Deum. Deum vivum!” Жадува душата ми Бога, живия Бог.“