С третия игрален филм на Милко Лазаров се откри 38-ото издание на Киномания. Световната премиера на „Стадото“ стана по време на един от най-големите и стари кино фестивали в света – BFI Лондон.
Действието се развива в малко българско село, където отдалечено от останалите живеят баща (Захари Бахаров) и дъщеря (Весела Вълчева) с пеперудени крила. Всекидневието им е запълнено с шетане, с общуване с животните, с наслаждаване на природата. Едри планове и дълги статично красиви кадри, напомнят филмите на Аббас Киаростами. А режисьорът изследва хорските нрави като превръща образите на главните персонажи в алегорична приказка за липсата на търпимост към различните.
Ето и още 10 филма, които да гледате на тазгодишния форум.
Отговор на всички въпроси
Друго българско предложение е новият филм на Димитър Коцев – Шошо („Лора от сутрин до вечер“, „Маймуна“), който проследява перипетиите на три млади жени. Героините се лутат между невротичните си крайни състояния, експериментаторски темперамент и изследват възможностите, които да запълнят празнотата във всекидневието им.
Намиращ се между комичното и драматичното, реалното и въображаемото, филмът е изследване на съвременния млад човек, движещ се между очакванията за него и това, което е вътре в него. Операторът Александър Станишев води свободно камерата, сякаш в такт със сложността да заснемеш илюзията, която е трудно да се види, но всеки живее с нея.
Мамка му и крава
На пръв поглед режисьорският пълнометражен дебют на Луиз Курвоазие не представлява нещо, което ще изненада. Филмът проследява тийнейджърското безгрижие из идилична френска провинция, но всъщност това е по-скоро история за израстването без родители и съпътстващите перипетии. Предимството на продукцията е именно в бягството от прекаленото драматизиране, което е заместено от свеж комедиен нюанс. На фона на привидно лековатата история за младеж, който се учи да прави сирене, Курвоазие снима учудващо зряло за дебют изпитаната тъга и процесът на израстването. Не на последно място в приноса към творбата е забележителната игра на актьора, изпълняващ главната роля Клеман Фаво. Филмът е с награда на младежкото жури (Особен поглед) в Кан.
Все още има утре
„Все още има утре“ е още един режисьорски дебют. Паола Кортелези, освен, че го снима, влиза и в главната роля. Действието се развива в Рим в края на 40-те години на 20 век, а продукцията – решена в черно-бяло прави реверанс към италианския неореализъм с киното на Виторио Де Сика и Федерико Фелини. Кортелези напомня съвсем съзнателно по нещо на италиански икони като София Лорен, Анна Маняни или Джулиета Мазина.
Получила се е сантиментално-иронична драма, комбинираща умело личното и политическото. С лек финес и достатъчно комични ситуация темата засяга домашното насилие в семейството и предаването му през поколенията. Филмът се оказва най-касовият в Италия за 2023 г.
Вермилио
Друга италианска продукция – „Вермилио“ пристига у нас с богато фестивално наследство след като спечели Голямата награда на журито Сребърен лъв във Венеция и се включи в селекцията на международните форуми, сред които и този в Торонто. Сдържаната драма на Маура Делперо навлиза в семейните тайни в италианска провинция на фона на военните времена и умело подрежда строен емоционален заряд. Годината е 1944 г. Селският учител Чезаре има изключителен брой деца, сред които е и дъщеря му Лучия. Всекидневието им се променя с появата на дезертьора Пиетро, а Делперо е наясно как да задържи вниманието на зрителя, напомняйки на киното на Ермано Олми или братята Тавиани.
Веществото
Колко далече може да стигне човек в идеята да съхрани младостта си, изследва Корали Фаржа във „Веществото“.
Деми Мур влиза в главната роля на холивудска актриса, опитваща се на всяка цена да спаси красотата си. Но какво означава в днешно време „на всяка цена“? Границите между приемливото и отвъд е изследвано и от Кристофър Боргли в „Писна ми от мен“, където главната героиня също се включва в експеримент с визията. Телесният ужас и в двете продукции е налице, като сатиричните щрихи стават силно груби и пресилени, а във „Веществото“ и достатъчни за отличието най-добър сценарий в Кан.
Анора
Големият тазгодишен победител в Кан с отличието Златна палма“ също е част от програмата на Киномания. Режисьорът Шон Бейкър (Проектът “Флорида“, Червената ракета), продължава прочита си съдбите на маргиналните кръгове, съществуващи в периферията на обществената йерархия. И този път героинята му заработва като секс труженичка, но животът ѝ се променя след запознанството със сина на руски олигарх. Получило се е изключителна смес от съвременен прочит на Пепеляшка. Сравняван и с „Хубава жена“, филмът на Бейкър е много повече от романтична комедия, подплатена с безупречен заряд, наситен от добре комбиниран драматично-комедиен тон, където прикритата тъга няма начин да не подскаже присъствието си. Едновременно силни, персонажите трогват и със своята уюзвимост, а Бейкър както винаги подхожда с уважение към участници, натоварени със силна енергия, която да им съдейства да се справят според възможностите си с житейските перипетии.
Любимата ми торта
Иранското кино е отбелязано на тазгодишната киномания с филма на Мариям Могхадам и Бехташ Санаиха „Любимата ми торта“. Продукцията им донесе наградите на Икуменическото жури и на ФИПРЕССИ.
Историята се фокусира върху възможностите за щастие, за които няма възраст. През случващото се на 70-годишната вдовица Махин, която отброява самотните си дни в Техеран, филмът изследва шансовете за любов и романтика на фона на типична за Иран културна репресия.Актьорите в двете главни роли си партнират красиво и изглеждат едновременно непохватни и искрени в уловената от камерата новооткрита интимност между героите им, докато танцуват, сякаш никой не ги наблюдава. Монтажът поддържа лекотата с накъсано прескачане от сцена в сцена.
„Стажантът“
„Стажантът“ на Али Абаси ни връща към 70-те години в САЩ, когато младият Доналд Тръмп (Себастиан Стан), вторият син от богато семейство, започва да се издига в бизнеса в Ню Йорк.
Стажантът на Али Абаси по сценария на политическия репортер Гейбриъл Шърман е портрет на бившия президент като млад мъж. Филмът проследява трансформацията на наивния младеж, който се превръща в мощна фигура, надъхана от успеха си.Да не забравяме, че във филма участва и Мария Бакалова, която влиза в образа на Ивана Тръмп. „Стажантът“ получи и номинация за „Златна палма“ в Кан.
Queer
Даниел Крейг влиза в образа на американски емигрант в „Queer“ – филмова адаптация на автобиографичния роман на Уилям Бъроуз, режисирана от Лука Гуаданино.
Queer е история за изгубена любов, безгрижието, което не изключва и човешката уязвимост и интимното пристрастяване. Разказът е ефектно заснет, потапящ действието в 50-те години в Мексико Сити, където мрачна реалност, удавяна в алкохолно бягство върви в синхрон с тревожните преживявания на персонажите. Филмът е с номинация за „Златен лъв“ във Венеция.
Синове
Режисьорът Густав Мьолер привлече вниманието на филмовия свят още с дебюта си „Виновният“ – представен в Сънданс. Неговият филм „Синове“ гостува на Киномания и е с номинация за „Златна мечка“ в Берлин, както и с награда Златна Жар птица – Младо кино (Густав Мьолер) в Хонконг.
Главната роля е поверена на Сидсе Бабет Кнудсен – известна от сериала Borgen. Тук тя влиза в образа на Ева – майка, чийто син е починал в затвора, а героинята се опитва да запълни липсата му с грижа към затворници като работи като техен надзирател.
Но всъщност това не е идеалистичен разказ за човек с благородна кауза. Скоро става ясно, че Ева иска да се доближи до определен затворник – този, който е убил сина ѝ.
„Синове“ е заснет във вече нефункциониращия затвор в Копенхаген Вридслоселиле от оператора Яспер Спанинг, чиято камера почти документално проследява всекидневието на хората, намиращи се зад решетките. Финалният акорд по-скоро улавя сериозният въпрос: къде може да се прекъсне цикълът на насилието.
#slider
