Сложната година, която преживя Холивуд покрай историческата стачка на сценаристи и актьори, едва ли ще бъде забравена. Киноиндустрията още не се беше съвзела от COVID пандемията, когато през юни започнаха първите стачни действия. Много от филмовите продукции се озоваха на ръба да не бъдат представени от звездите, участвали в тях, а не един от плануваните проекти промени графика си за създаване напред в бъдещето. И все пак годината ще бъде запомнена с няколко доста силни заглавия, част от които ви представяме.
Опенхаймер
Амбициозната биографична история на Кристофър Нолан представя физика, създал атомната бомба, като Прометей, подарил огъня на хората. Позовавайки се на книгата от 2005 г. „Американският Прометей: Робърт Опенхаймер“ на Кай Бърд и Мартин Шервин, филмът проследява важните моменти от живота на главния си герой, събрал едни от най-умните физици в Лос Аламос, Ню Мексико, където се правят опитите за атомното оръжие. Без да показва истинското лице на сътвореното зло, режисьорът застава на страната и на Опенхаймер (Килиън Мърфи), показвайки неговата гледна точка, угризенията, които го съпътстват, и поставя на преден план дилемата кой е истинският виновник за случилото се.
Барби
Грета Гъруиг представя съвременна приказка за красивата кукла със съвършено тяло, която осъзнава, че женският свят, в който е живяла, е буквално розов балон. Приятелят ѝ Кен също не е доволен от ролята, която му е отредена, и всеки от тях трябва да се пребори за мястото си в обществената йерархия. Режисьорката умело представя междуполовите различия и не остава незабелязана критиката ѝ, превърната в ирония към установените порядки на полова дискриминация и расови различия, на които светът продължава да се крепи.
Минали животи
Пълнометражният режисьорски дебют на сценаристката и режисьорка Селин Сонг е трогателна романтична драма за детското приятелство. Главните персонажи – момче и момиче – губят връзка, когато семейството на момичето се премества от Южна Корея в Америка. Двамата продължават да общуват през социалните мрежи, докато не се срещат в Ню Йорк. Момичето вече има семейство, но въпреки дългогодишната раздяла сякаш връзката им се засилва. Следва и въпросът: можеше ли всичко да протече по различен начин? Улавяйки дребни жестове и детайли, минимизираните погледи са напластени с усет и емоционален заряд, който носи на продукцията пет номинации за „Златен глобус“, включително за най-добър филм-драма, най-добър режисьор, най-добър сценарий и награда за най-добра актриса за Грета Лий.
Мисията невъзможна: Пълна разплата
Том Круз отново влиза в образа на Итън Хънт, като показва завидни каскадьорски умения, след като с мотоциклет, засилен от скала, гони движещ се влак. Това е и една от най-вълнуващите екшън сцени, които правят гледането на филма доволно изживяване. Но също така продукцията нашепва за опасностите, които носи изкуственият интелект след първите въодушевления от прогреса. Любопитното тук е, че до този момент именно Хънт и неговите помощници разчитат на всевъзможни модерни екипировки и компютърни постижения, докато в тази последна (засега) част именно те се оказват най-големият им враг.
Паднали листа
Аки Каурисмаки за пореден път се прекланя пред аутсайдерите, като този път ни запознава с двама борещи се за оцеляване работници във Финландия. Обстановката е по негов маниер – мрачна и невесела. Новините по радиото са опустошителни. Алкохолът свършва бързо, героите са самотници, които обаче са готови да дадат шанс на любовта. Въпреки нелеките теми, които засяга, Каурисмаки ги прави очарователни, олекотени и дори жизнеутвърждаващи.
Писна ми от мен
Идеята за привличане на внимание в свят, в който почти всеки е инфлуенсър, разгръща Кристофър Боргли във филма си, на места стигащ до хорър. Главните персонажи са двойка, които явно имат различни житейски светогледи. Боргли неслучайно избира мъжът да е художник, който прави инсталации от крадени вещи, сякаш за да подчертае критиката си към съвременното изкуство, в което вече няма нищо ново. Но връх в гротескните му търсения е главната героиня Сигне, която решава да се трови бавно и мъчително, превръщайки себе си в някаква изродена форма на изкуство, маниакално желаеща да получи своя миг слава.
Клети създания
Реверанс към Чудовището на Франкенщайн, но в женски облик, прави филмът на гръцкия режисьор Йоргос Лантимос в „Клети създания“. Самият лекар (Уилям Дефо) изглежда закърпен като изобретението, за което разказва Мери Шели, докато творението е красиво опънато в тялото на Ема Стоун. Като сюрреалистична приказка е разказано порастването на човека – от инфантилното поведение, през детското любопитство, непознаващо граници, до порасналия човек, преживял своите възходи и падения, преди да осъзнае къде е мястото му живота. Йоргос снима вдъхновяващ разказ с красиви кадри и топло отношение към недостатъците, но и ценностите, които са част от човека, възприемащ ги или не.
Убийците на цветната луна
Мартин Скорсезе събира двама от любимите си актьори – Леонардо ди Каприо и Робърт де Ниро – и в последния си филм „Убийците на цветната луна“. Сюжетът е съсредоточен върху едноименната книга на Дейвид Гран, сътрудник на The New Yorker, който разследва случилата се несправедливост с индианците от Осейдж, които са живели в края на деветнайсетте до средата на двайсетте години на миналия век в Оклахома. Осейдж са били прогонени от плодородните си земи и изпратени именно в Оклахома, където обаче откриват нефт и забогатяват. Това явно не се харесва на тамошното бяло население, което организира прецизен и жесток план за унищожаването на новобогаташите. Скорсезе преоткрива един срамен за американската история период, за който не се говори особено и който показва дъното на човешкото падение. Подобно на други свои филми – „Разяреният бик“, „Добри момчета“, „Ирландецът“ – на преден план излиза корупцията, плъзнала като престъпен вирус и засегнала различните стъпала на обществената йерархия. Разказът е показан през личната история на една от пострадалите. Прецизен към детайлите, уловили сложната схема, но и изстраданото от жертвите, Скорсезе създава суров епос за смутното време, като филмът сякаш изисква сметка и признаване на вина от съвремието.
Анатомията на едно падане
Жюстин Трие създава прецизен анализ на отношението между съпрузи през съдебен процес, разследващ странната смърт на един от тях. Сандра е успешна писателка – германка, живееща в родината на своя съпруг. Двамата с незрящия им син и кучето обитават отдалечена самотна хижа във френските Алпи. Внезапната смърт на мъжа прави Сандра единствената заподозряна, а свидетел се оказва собственото ѝ дете. Трие прави точен разрез в семейните връзки, като историята извежда на преден план загадката за внезапната кончина на човек, недоволен от живота си, винящ за собственото си пропадане успехите на съпругата си. Без да носи особени обрати, традиционни за криминалния жанр, Трие поставя зрителя пред дилема – от една страна, да съчувства на заподозряната. Но от друга, не спира и подозрението за евентуалната ѝ вина.
Момчето и чаплата
Последният филм на създателя на Студио „Гибли“ Хаяо Миядзаки е история за порастването на 11-годишното момче Махито, загубило наскоро майка си. На фона на Втората световна война героят се сблъсква със сива чапла, която го повежда из световете на живите и мъртвите, във време, което не признава минало, настояще и бъдеще. Визуален шедьовър, филмът подрежда постепенно дълбокия и объркан свят на малкия човек, нуждаещ се от отговори на сложни въпроси, с които се е сблъскал, и проблеми, с които му е трудно да се справи.
