Новото културно онлайн списание „Нощни птици“ е естествен наследник на авторското, обичано културно предаване, което Искра Ангелова 14 години измисляше, пишеше, организираше и водеше по Българската национална телевизия. Това списание е необходимост, която тя изпита и реализира с подкрепата на НФК, защото – и като потребител, и като огледало на културния живот у нас, и като създател на културни продукти – установи, че:
- В София, културната столица на България, реално нямаме единен и изчерпателен културен портал и справочник, в който да научим ден по ден какво се случва по сцените, галериите и залите на града,
- В българските медии отдавна нямаме място за културна критика,
- Рубриките за култура в телевизиите, вестниците и списанията бяха заместени със „Забавление“, „Шоу“ и „Лайфстайл“, поради което изпълнителите и продуцентите на културно съдържание няма как да оповестят своите проекти или да ги рекламират пред своята публика,
- Систематизирана информация за огромния брой и разнообразие на културните събития, които се случват всеки ден в столицата и в страната, изцяло липсва,
- Всеки културен институт, сцена или продуцент хаотично и отчаяно публикува и разпраща в пространството новините си сред морето на безкрайния и много богат списък от събития и те биват видени, харесани в социалните мрежи и евентуално посетени на напълно случаен принцип,
- Огромен брой чужденци, които посещават София и България, се лутат из заведенията около Витошка, без да знаят къде могат да отидат на концерт, изложба, опера, балет или мюзикъл, защото систематизирана информация на английски език за разнообразния културен живот в столицата липсва,
- Повече от два милиона българи по света нямат своя медия, която да отразява техния богат културен живот,
- Липсва и организирано и изчерпателно съдържание за културните продукти, предназначени за деца,
- В големите градове по света тази информация е систематизирана в сайтове, мобилни приложения, списания и вестници.
Искра реши, че нейната цел е да създаде заедно със съмишленици такъв портал, място за критика и авторски текстове и справочник. Нейните цели са:
ï Да запълни нишата, анонсирайки културните новини и създавайки културно съдържание, представяйки героите на деня в областта на изкуството и предоставяйки критика за културната продукция, които почти изцяло липсват на българския медиен пазар.
ï Да създаде културен справочник – календар, който да информира изчерпателно аудиторията за това какво, кога и къде се случва в богатия културен календар на столицата, а скоро – в страната и сред българите в чужбина.
ï Да изгради нов вид доверие към такъв тип онлайн медия – да върне публиката към четенето, да обнови интереса към критическите текстове и по този начин да подкрепи и критиците, които вече нямат платформа, за да пишат.
ï Да популяризира българското и чуждестранното изкуство по всички възможни начини, като го прави още по-привлекателно и интересно за публиката.
ï Да върне публиката в театъра, изложбените и концертните зали и киносалоните.
В контекста на свободата на медиите в България, която беше няколко години на срамното 112-о място в класацията на „Репортери без граници“ заедно с държави, в които има режими, пострадаха най-първо културните предавания и рубрики.
Огромното систематично (и политическо) подценяване на живите изкуства у нас доведе дотам, че те се продават заедно с хамбургерите и избелването на зъби в сайтовете за оферти, на хищния пазар на стоките, защото се борят за брой продадени билети. Това започна постепенно да изглежда като целенасочено (държавническо) действие срещу професионалното и високо изкуство, което беше пуснато на тепиха да се бори като гладиатор за всеки зрител.
Дори и частните продуценти не могат да представят произведенията си достойно поради факта, че и последните издания, които пишеха и говореха за изкуство, фалираха. Малкото безплатни културни справочници започнаха да публикуват само рекламни статии, за да се изхранват, което пък тотално обезсмисли съществуването им.
На този фон изчезнаха изцяло културните издания, където публиката можеше да прочете информация за събитията у нас или да се довери на компетентна и експертна критика. Културните рубрики във вестниците бяха заменени с „Оживление”, „Забавление“ и „Лайфстайл“, а това автоматично доведе до вътрешна автоцензура на самите издания и техните автори – малко са смелчаците, които продължават да пишат за някой културен факт, ако актьорите на сцената не са разсъблечени или някой от участниците не е станал неволно герой на жълт скандал.
Малкото останали културни предавания по телевизиите бяха систематично и съзнателно унищожени под претекст, че никой не се интересува от култура и тя е „скучна“, докато рейтинговите извадки сочеха съвсем друго. Културното предаване, което Искра Ангелова произвеждаше 14 години за БНТ – „Нощни птици“, бе сред топ 3 на телевизията, когато бе позиционирано в гледаемо време. И по този начин информираше своята аудитория за културния живот в страната и им представяше новата продукция на живите изпълнители и създатели на изкуство, като им правеше уникален и разширен портрет. То бе унищожено без аргументи редом с други подобни културни предавания. Тъжната истина е, че зад подобни действия прозира единствено липсата на култура на извършителите им.
В такъв контекст битката изглежда тотално изгубена, но Искра и нейният екип продължиха да я водят. Недоброжелателен слух е, че изкуството не е интересно – видимо е, че публиката има нужда от подобно съдържание и големият интерес към една от новите онлайн медии, които тя създаде, го доказа.
Епидемията Covid постави на карта не само бизнесите, ресторантите и нормалното функциониране на света като такъв. На изпитание бяха поставени семействата, двойките, работните колективи, работата на държавните институции, на всички колективни дейности въобще. Здравните системи доказваха ежедневно героизма на хората в тях, а изкуствата, особено живите, почти загинаха. После започна и човеконенавистната война в Украйна, която постави на колене целия свят и предизвика огромна международна икономическа криза.
Във времена на огромна най-вече екзистенциална, днес – и хуманитарна, до вчера – здравна и винаги – икономическа, криза изкуството е най-уязвимо. Политиците, докато опитват да спасят човешки животи и цели икономики, без да искат, започват да го мислят като ненужен лукс. В този контекст програмите на НФК оказаха безкрайно нужна (и съвсем не достатъчна, разбира се) помощ на най-уязвимите. Покрай увеличаването на средствата за помощ на хората на изкуството се разбра за съществуването и на огромния брой независими артисти и за невъзможността им да упражняват професиите си във форсмажорни обстоятелства (като епидемията). С помощта на програмите на НФК те си стъпиха на краката и за първи път много от тях получиха държавна подкрепа. По този начин се създаде и настоящото онлайн списание за култура, то е изцяло продукт на кризата, което доказва и мъдрото послание, че всяка криза е възможност.
Искра Ангелова и екипът ѝ ще продължат да се борят за повече култура, образование, вкус и професионализъм в изкуството, както и за всеки нов зрител на културен продукт у нас.
…
Искра Ангелова е телевизионна водеща, журналист, продуцент, филолог и актриса. Носител е на наградата на Съюза на българските журналисти за особен принос в журналистиката. 14 години тя създава своето авторско токшоу по БНТ „Нощни птици“, което е сред най-рейтинговите и обичани предавания на обществената медия. В своите над 500 предавания Искра кани елита на България – писателите, артистите, режисьорите, музикантите, както и политици, журналисти, спортисти и учени, в него са гостували и световни знаменитости като Wim Wenders, Sergio Castellito, John Savage, Federic Begbedeir и др., като по нейна покана в България идва и създателят на Wikipedia Jimmie Wales. Предаването е спряно от цензурата по политически причини през 2019 г.
Искра е завършила едновременно НАТФИЗ и СУ със специалност „Българска филология“ и след това печели Фулбрайтова стипендия, с която заминава за САЩ и завършва третото си образование – магистратура по телевизионна и радиожурналистика в едно от важните в медийните среди учебни заведения – Emerson в Бостън. Стажува в новинарските канали на NBC, BBC и ABC в Бостън, след което работи като продуцент в сутрешния блок на националната CBS в Ню Йорк. Там отразява войната в Косово, импийчмънта на Клинтън, престрелките в няколко американски училища, успява да направи ексклузивно интервю с беглец от ФБР, което прераства в епизод на известното публицистично предаване „60 минути“, подготвя интервюта със знаменитости като Хю Грант, Мартин Скорсезе, Дъстин Хофман, Глен Клоуз, Уинтън Марсалис.
След завръщането си в България Искра е създател, редактор и водещ на сутрешния блок по bTV „Тази сутрин“, главен редактор и водещ на информационното актуално предаване на Нова телевизия „У нас“, автор на множество статии в периодичния печат, играе в театъра, преподава в НАТФИЗ, създава онлайн енциклопедия Мамапедия и културната медия cultureONE, които за кратко събират голяма популярност. Искра пише авторски мнения и културни новини за новинарския сайт OFFNews. Автор е на няколко документални филма, тя прави и първия български филм за световноизвестната психоаналитичка, семиотичка, писателка и общественичка Юлия Кръстева, която, редом с Кристо, е вероятно най-влиятелната българка по света. „Кой се страхува от Юлия Кръстева?“ е в официалната селекция на London International Documentary Festival в Лондон и Париж.
Искра е играла в Народен театър „Иван Вазов“, Театър „Сълза и смях“, Сатиричен театър „Алеко Константинов“, Театър „Българска армия“, Модерен театър, Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ и в няколко американски и български филма в киното. Играла е и на сцената на бостънския театър „Portal theatre“ в ролята на Нина Заречная в „Чайка“ на Чехов. Пиесата „По-близо“, която Искра намира, превежда и играе с още 5 актриси, има огромен успех и не слиза от афиша на Младежкия театър 15 години.
Работила е и в сферата на PR-а и рекламата, като през 2022 г. е съветник по медии и култура на народната представителка от Продължаваме промяната Мирослава Петрова. Заедно предизвикват процедура за смяна на членовете на СЕМ в срок и работят по промени в Закона за радиото и телевизията, а Искра организира и срещата на хората на сценичните изкуства с премиера Кирил Петков и министъра на образованието акад. Николай Денков.
…
Петя Славова е най-ценното ново приятелство на „Нощни птици“ – тя е човек, отдаден с цялото си сърце на киното, изключително ерудиран и задълбочен автор. Родена във Варна. Завършва специалност „Кинознание“ в НАТФИЗ „Кр. Сарафов“. Има публикации в редица издания, сред които сп. „Кино“, сп. „Лик“, в. „Култура“, Cult.bg, „Литературен вестник“ и др. Работила е в онлайн медии, където е автор на интервюта и филмови рецензии. Била е водещ на детски прожекции в ТР „Сфумато“, гост-коментатор в БНР за актуалния филмов репертоар у нас. Част е от екипа на кинофестивали като „(НЕ)Възможното образование“, фестивала за документално кино „Един свят“, Мини детски филмов фестивал. Филмов критик и член на СБФД.
…
Венелин Пиперов е класически музикант, но и преподавател по история на музиката, кларинет, фотография и немски. С богатата си обща култура и фокуса върху класическата, джаз и рок музика, фотографията, образованието и децата, той следи отблизо културния живот в България и по света. Професионален фотограф и визионер, Венелин работи с видеообработващи и фотографски програми, прави прекрасни снимки и превежда от немски и английски. Дългите години, които прекарва в чужбина, са го направили безспорен космополит, гражданин на света и човек с богати контакти сред българските общности в чужбина.
…
Нашите външни автори са и наши приятели, на страниците на „Нощни птици“ ще можете да прочетете и текстове на сериозните и уважавани пера на:
Стефан Иванов, Майя Праматарова, Светлозар Желев, Драгомир Симеонов, Албена Атанасова, Манол Глишев и др.