Чудовището на Франкенщайн, но в женски вариант и обвито в тялото на Ема Стоун, представя Йоргос Лантимос в „Клети създания“. Режисьорът си партнира отново с актрисата след съвместната им работа във „Фаворитката“.
Тук сюжетът е адаптация по романа на Алистър Грей от 1992 г., в който гениалният д-р Годуин Бакстър (Уилям Дефо) създава същество от мъртво тяло на млада жена и ума на нероденото ѝ бебе.
Самият герой е наричан по-късно от това същество Бог, а той ѝ дава името Бела (красива), в разрез със собствената му външност. Неговото лице е закърпено от белези, подобно на които някога Мери Шели описва, че е създадено чудовището на Франкенщайн. Във филма те са плод на насилието, проявено към героя на Дефо в детството му от неговия баща.
Лантимос е известен с ексцентричните си естетически, в повечето пъти мрачни възгледи с творби като „Кучешки зъб“, „Омарът“, „Убийството на свещения елен“. В „Клети създания“ продължава маниерния си стил, но в по-светли краски, като потапя действието във Викторианската епоха, и често погледът е изкривен през перспективата на „рибешко око“. Сякаш за да отдели различния свят, в който живеят персонажите му.
Сюжетът проследява израстването на главната героиня Бела, която преминава през бебешката фаза на инфантилизъм, за да се превърне в смел откривател на света по пътя на осъзнаването ѝ, че е жена. Ема Стоун е изкусително слята с трансформацията на героинята си – улавя точните ѝ жестове и мимики, на които всяка фаза от нейното развитие се уповава.
Постепенно нарастващото ѝ любопитство я отделя от родния дом и тя се разделя с баща си – учения, и с неговия студент Макс Маккандълс (Рами Юсеф), станал свидетел на нейната промяна.
Пътуването ѝ я отвежда от Лондон към Лисабон, Александрия и Париж, като компания ѝ прави нафукания и похотлив адвокат Джънкан Уедърбърн (Марк Ръфало), който обаче не може да смогне на желанието на Бела да изследва света. Неговият образ придобива гротескно измерение в стремежа си да я запази зависима, във вид по негово усмотрение.
Палитрата от емоции, които достигат до главната героиня Бела Бакстър, са визуализирани със специфично цветово изменение от черно-бяло в цветно с камерата на Роби Райън. Всъщност цялото ѝ пътуване е метафора за разкрепостяването, феминизма и порастването.
Ема Стоун приема откривателството на героинята като център на женската енергия и необузданост. Актрисата вече се сдоби и с първия си „Оскар“ с „Ла Ла Ленд“, а в „Клети създания“ изглежда като нов фаворит за златната статуетка, но този път извеждайки артистизма през виртуозно разширен диапазон, растящ в синхрон с преживяванията на героинята си.
