Идеалният мъж

от Оскар Уайлд

ПРЕВОД:

Красимира Тодорова

РЕЖИСЬОР:

Тиери Аркур

СЦЕНОГРАФИЯ И КОСТЮМИ:

Елена Иванова

КОМПОЗИТОР:

Румен Цонев

Животът е прекалено важен, за да говорим сериозно за него, обичал да казва с присъщото си остроумие Оскар Уайлд. А как стои въпросът с идеала? С идеала за живот? С идеала на мъжа, с идеала на жената? Във великолепната си комедия „Идеалният мъж” Оскар Уайлд заплита сложна интрига от изнудване, бляскаво настояще и тъмно минало, приятелство и любов, вярност и предателство, за да докаже, че истината рядко е чиста и никога проста. Всички в английското висше общество са убедени, че сър Робърт Чилтърн е образец за почтеност, идеалният съпруг и идеалният мъж. Но обстоятелствата изпречват на пътя му красивата мисис Чивли, която по най-очарователен начин иска от него да извърши доста неочарователни неща. „Идеалният мъж” представя всичко това и още много забавни интриги и комични ситуации с блестящ хумор и проницателност.

„Идеалният мъж“ – лека комедия със сериозно съдържание

Идеалът. Идеалът за живот. Идеалът на мъжа, идеалът на жената. Способността да различиш собствената си амбиция и амбицията на близките си от скования облик на невъзможния стремеж на всяка цена да се съхрани Идеалът!

Смятам, че тази комедия е великолепно оръжие, с което може да се подходи към критика на нашето общество. В нея смехът води със себе си неудобството и удоволствието да виждаш как другите правят твоите грешки, а също така е и проводник на една политическа поука, винаги присъстваща в творбите на Оскар Уайлд. И макар времето и културата да са различни от времето и културата в нашия свят сега, в тази пиеса Оскар Уайлд говори за корупция, но и за уважение спрямо другия, което не бива да се смесва със сляпото желание да подчиниш другия на своите желания, а също и за цената, която всички трябва да заплатим за действията си!

Винаги ми се е струвало, че театърът е необикновено средство за общуване. Очарованието и магията на театъра е в това, че една група хора се събира, за да проследи и пресъздаде една история, разказана от друга група хора. И чрез така създадената илюзия се ражда нова истина и своеобразно съответствие с живота на всеки.

Свободата и смелостта на Оскар Уайлд се проявяват и в парадокса, и чрез парадокса. Той се пита какво е любовта, когато тази любов не приема любимото същество такова, каквото е. Пита се и дали грешките в съжденията и присъдите ни трябва да бъдат заплащани на толкова висока цена. Пита се също и дали всеки човек не е направен от изкусно забъркана смес от качества и недостатъци.

В пиесата си Оскар Уайлд подлага на изпитание и всички човешки взаимоотношения като мъж – жена, баща – син, приятелство, и възхвалява лекотата, лекомислието и свободата на духа.

Животът е прекалено важен, за да говорим сериозно за него, казвал той.

Аз исках да обиграя двойствения образ на огледалото, което ни отразява такива, каквито сме, но и леко деформирани, и което да ни напомня, че образът е мимолетен и вероятно по-маловажен от съдържанието на една мисъл, а също и опасността от връзката между тях. Исках да покажа грубите и сурови механизми, за да подчертая крехкостта на изтънчеността.

Тиери Аркур