Какво да правим с виолончелото

от МАТЕЙ ВИШНИЕК

Постановъчен екип:

Превод – Огнян Стамболиев

Режисьор – Николай Поляков

Сценография и костюми – Марина Райчинова

Пластика – Анна Пампулова

Чакането. Свещената тема на абсурдната драма.

Не са малко мъдреците, които подреждат човешкия живот в три фази: раждане, чакане, смърт. Чакането, в неговите безкрайни варианти – работа, бездействие, бягане на дълги, къси разстояния или на място, пътуване или мечта за пътешествия, здраве или болест, в уюта на природата или в затворено пространство (понякога с решетки) – винаги достига финалната си точка. И това не е нито песимистично, нито оптимистично. Това е просто сблъсъкът ни с времето, което тече неумолимо, без да се съобразява с нашето одобрение или недоволство.

Може би най-смислената еманация на чакането, все пак, е изкуството. Може би. Но то пък, като привилегия само на избрани, неизбежно ражда подсъзнателната ненавист на чакащото мнозинство.

Конфликтът е нерешим, обаче понякога е забавен.

Приятна среща с Матей Вишниек и неговата версия на чакането.

НИКОЛАЙ ПОЛЯКОВ

През мрачен дъждовен ден в чакалнята на една гара Мъжът с вестника, Старецът с бастуна и Дамата с воала чакат неизвестно какво – може би е влак, може би нещо друго. Малко встрани Мъжът с виолончелото свири тиха, леко досадна мелодия. В началото тримата нямат нищо против музиката. После започват да се питат как той свири без ноти, каква е пиесата, която изпълнява, дали му плащат да свири непрекъснато едно и също. Тихото раздразнение прераства в явно недоволство, по-сетне в крайна непоносимост към другия, към човека на изкуството или просто към човека, който има свой начин на живот, различен и абсолютно непонятен. Остава само виолончелото и въпросът: Какво да правим с виолончелото? Проблемът с човека е решен, но остава проблемът с предмета.

С участието на: ВАЛЕНТИН ТАНЕВ, СНЕЖИНА ПЕТРОВА, МАРИН ЯНЕВ, проф. АНАТОЛИ КРЪСТЕВ

Драматург на постановката – Светлана Панчева

Асистент-режисьор – Меглена Димитрова

Художник на плаката и програмата – Янина Петрова

Фотограф – Божидар Марков

Представлението не е подходящо за лица под 12 г.