Лолита, светлина за живота ми, огън за слабините ми. Мой грях, моя душа. Ло-ли-та: връхчето на езика прави три стъпки по небцето, на третата се блъсва в зъбите. Ло. Ли. Та.
Сутрин тя беше Ло, просто Ло, на ръст метър и половина (без няколко пръста и по едно чорапче). Тя беше Лола по дълъг панталон. Тя беше Доли в училище. Тя беше Долорес върху пунктира на бланките. Но в моите прегръдки бе винаги: Лолита.
София, Кв. “Красна поляна”, ул. “В.Д.Стоянов” до бл.7+ Google Map
Използваме "бисквитки" (cookies), за да подсигурим, че получавате най-доброто от нашия сайт. Ако продължите да използвате сайта, приемаме, че нямате проблеми с този факт.ОкПолитика за поверителност