Русалка

по мотиви от пиесата на Александър Пушкин и Владимир Набоков

Режисьор: Теодора Лилян
Драматург: Роман Должанский
Сценограф: Ксения Перетрухина
Костюмограф: Сергей Йорданов
Композитор: Калин Николов
Художник по осветление: Илья Пашнин
Превод от руски език: Стоян Бакърджиев, Людмил Димитров и Валентина Радинска

Тази малка пиеса на Александър Пушкин крие много загадки – авторът нито я е завършил, нито я е озаглавил, нито я е публикувал. И досега изследователите спорят и за жанра, и за композицията на „Русалка“. Много са писателите и поетите, които са дописвали финала на тази едноактна драма за нещастна любов, предателство и отмъщение. Вече през ХХ век не е успял да избегне това изкушение и Владимир Набоков, който е написал най-известния завършек на пиесата. Сякаш самият Пушкин е поканил читателите и потомците им да разгадаят „Русалка“ всеки по своему, да фантазират свободно, да търсят нови смисли, да я съотнасят със съвременността. Младата режисьорка Теодора Лилян е видяла в Пушкиновата пиеса не стара приказка, а съвсем днешна история, изиграна от съвременни хора. Какво представлява щастието като, че ли питат себе си и нас героите на спектакъла. Във всички времена хората отговарят различно на този въпрос – любов, семейство, деца, свобода, успех. И във всички времена плащат с живота си за този свой избор.

Пушкин, разбира се, също не знае „правилния“ отговор. Той се съмнява, тъгува и размишлява заедно със зрителите, и дори – в театъра се случват всякакви неочаквани събития – може да се появи сред героите на спектакъла…

Превод: Светлана Панчева
Автор на плаката: Николай Димитров-NAD