Хага

от Саша Денисова

Превод и режисура:

Галин Стоев

Сценография:

Борис Далчев

Костюмограф:

Кънчо Касабов

Композитор:

Емилиян Гацов-Елби

Вокален ръководител:

Гьорги Георгиев-Антика

Хореография:

Марион Дърова

Художник осветление:

Иля Пашнин

Асистент по костюми:

Цецка Ивайлова

Грим и перуки:

Розалина Пейчева

Драматург на постановката:

Мира Тодорова

Пиесата „Хага“ на украинската авторка Саша Денисова е гротескна, смешна и зловеща фантасмагория, базирана на реални събития и хора, свързани с войната в Украйна. В текста се преплитат реални елементи от политическата и идеологическа реалност на Руската федерация с фрагменти от документални военни истории и семейни трагедии, които в нелинеен сюжет изграждат образа на войната през емоционалния свят на едно момиченце. Написана скоро след началото на военната агресия, пиесата има премиера през февруари 2023 г. в Полша, а през юни Саша Денисова я поставя в Arlekin Players Theatre в Бостън, САЩ. Постановката на Галин Стоев беше първата премиера за театрален сезон 2023/2024 в Народния театър.

„Текстът е невъзможна среща между Шекспир и Монти Пайтън. Пред очите ни се разиграва своеобразна версия на (бъдещия) процес срещу Путин и неговото обкръжение в Хагския съд за военни престъпления и престъпления срещу човечеството. Всичко това се случва в главата на дете, което ще се превърне в главен обвинител. В този смисъл „Хага“ е театрална фантазия – едновременно комична и смразяваща. За първи път работя по театрален проект, който има толкова пряка и категорична връзка с нашата непосредствена реалност. Изследвам възможността за хармонично или, напротив, парадоксално съжителство между политика и поезия, документално и музикално, мит и актуални новини. Това поражда емоционален и интелектуален световъртеж и формира поле за размисъл, което е чисто художествено по своята същност. В това поле на игра фрагментите на „нормалността“, която сме загубили заради войната, влизат в пряко взаимодействие помежду си. Това изгражда своеобразен лабиринт, в който зрителят може да изследва границите на личното си разбиране за добро и зло. Точно както прави едно дете, принудено от обстоятелствата да стане възрастен.“

Галин Стоев, режисьор