Международният кино- и телевизионен фестивал NEM в Загреб присъди първа награда на български екип с оригинална идея за телевизионен формат. Идеята е на Искра Ангелова, като тя я разработва с продуцентите АГИТПРОП и Мартичка Божилова.
Това стана на третото издание на NEM Zagreb 2023 – събитие, насочено към развитието и популяризирането на производството на телевизионни сериали и филми в Централна и Източна Европа.
Наградата за България идва за идея на телевизионен проект за деца и техните родители. Негов автор е журналистката и актриса Искра Ангелова, която започва да се интересува повече от детска литература и последствията ѝ след появата на дъщеря ѝ Алиса, така че двете заедно започват да четат и пътешестват.
В някакъв момент Искра споделя идеята за проекта си с Мартичка Божилова. Решават да я разработят и Искра Ангелова се залавя да рови и търси детайли по темата, да чете отново приказките и любимите детски книжки и да мисли как да преведе този магичен (и отвлечен) свят на език, достъпен, полезен, обогатяващ и работещ за цялото семейство.
„Това е един вид пътешествие през приказките и книгите за деца, на местата, където са се случили. След като го поеха АГИТПРОП – най-качествената, награждавана и разпознаваема по света българска продуцентска компания, тази идея придоби съвсем друг мащаб и тежест“, разказва Искра Ангелова.
За първи път АГИТПРОП я изпращат да представи идеята във Варшава на детски фестивал, но там търсенията са насочени повече към анимационно и игрално кино.
За фестивала в Загреб тя казва: „Журито беше много реномирано. Оценяваха ни директорите на HBO за Европа, Discovery, Warners Bros. E, не е като да те оценяват шефовете на БНТ…“ Искра има много идеи за телевизионни формати. Третото ѝ образование, което завършва в САЩ, е по телевизионна журналистика, след него тя работи като продуцент за американската частна национална телевизия CBS в Ню Йорк.
„За жалост у нас пазарът е малък и може би хората не искат да залагат на несигурното“, казва тя и допълва, че в България се въртят едни и същи международни формати, които в повечето случаи са вече поостарели и със сигурност не са български.
Преди години, докато работи в Нова телевизия, с колегите ѝ сами създават телевизионния формат „У нас“, на който тя е главен редактор. Също така, завръщайки се от Щатите, тя става водещ на сутрешния блок на bTV и с колегите ѝ буквално го измислят, структурират и произвеждат по модела на американското сутрешно предаване, в което е работила. Спомня си за онова време, в което все още телевизиите у нас са били свободни и хората, които са работели там, са били креативни и независими. Самите мениджърски екипи и на bTV, и на Нова, и на БНТ са отделяли достатъчно финанси и възможности за оригинални продукции, формати и предавания. Такова, каквото е било и „Нощни птици“ по БНТ. Впоследствие, по думите ѝ, големите играчи започват да залагат на сигурното и купуват само готови формати, а крехките им опити да измислят нещо ново не са успешни.
„В Загреб ми се върна надеждата, че не всичко, свързано с телевизията, е загубено. За киното и сериалите по HBO и Netflix знаем. Но телевизията… Видях как хората търсят оригинални идеи, които после защитават и реализират… Разбрах колко ги ценят и как виждат потенциала в тях. Те просто искат да сложат край на този постоянно повтарящ се кръг от риалити предавания като „Биг Брадър“ и „Америка търси талант“ – казва тя и добавя: – В този смисъл съм много щастлива, че бяхме оценени и спечелихме първа награда. А да работя с АГИТПРОП, е мечта, за която изобщо не мога да повярвам, че се сбъдва – те са изключителни, а Мартичка е човек, на когото истински се възхищавам. Техните филми през годините са едно от най-смислените и качествени неща, произведени в България.“
Разбира се, Искра е наясно, че от оценката до реализацията на такъв проект има дълъг път, който трябва да се извърви, но наградата е надежда, че той се харесва, че е разбираем, че не е нещо, което се случва само в главата ѝ.
Ако се осъществи, проектът може да се излъчва у нас или в друга страна, на Искра ѝ се иска той да се реализира в България… Но… „Следя българската телевизионна продукция и виждам, че бюджетите се свиват все повече. Има и много „copy-paste“. От тук до влизането на изкуствения интелект, който да замести редакторите и журналистите, крачката е малка. В България цари пълно затишие и никой не смее да мисли извън клишето“, допълва тя.
Според нея телевизионният пазар у нас може да се промени, ако аудиторията сама подскаже, че търси по-качествено и оригинално съдържание.
„70% от българското население гледа и се информира от телевизията, а това, което дават по нея, не става за гледане. И после се чудим на резултатите от изборите и какво се случва в градовете ни, в политиката, в образованието, в културата ни. Всичко е взаимносвързано. Когато 20 години пускаш чалга в праймтайма на национален ефир, ти – телевизионен бос, политик, спонсор – си направил съзнателен избор. После си си отгледал цели поколения, които не просто слушат и те чалга, а избират шоумена ти за политик, който започва да диктува как да се развива цялата държава. Не си даваме сметка какво промиване на мозъци тече в момента. Смятам, че е срамно да се предлага такава продукция на децата, които растат днес, и те да бъдат възпитавани по този начин.“
Все пак Искра Ангелова вижда, че по света не е така и се финансират добри и качествени продукции. Прави се качествено кино, а сериалите по големите платформи са новите филми.
„В подобен фестивал намирам за себе си голям смисъл. Виждам на какво ниво се движи браншът, какви теми се обсъждат, какви продукции се излъчват. Гледах великолепен документален филм на HBO за една френска художничка – вероятно ще бъде номиниран за „Оскар“… Там присъстваха темите, които за два дни, по време на форума в Загреб, ми върнаха надеждата, че по света все още съществува голямо изкуство и хората са готови да поемат риска и да инвестират в него. Тук включвам и нашия регион, тъй като този фестивал беше с акцент именно върху Източна Европа. И е много хубаво и полезно да се запознаем, за да видим, че мислим различно, извън схемите. След цензурата и режима по нашите ширини идват млади хора, които имат страхотни пробиви и идеи – в сериали, филми и телевизионни предавания.“
Фестивалът представя нови игрални и документални филми, сериали и поредици в общо четири категории, сред които кино-, телевизионни продукции и entertainment, като в журито са водещи специалисти от големите филмови студии като HBO, Discovery и Warner Bros.
В третото издание на фестивала NEM в Загреб участниците, които стигнаха до финала в конкурса за най-добър телевизионен драматичен сериал в региона на Централна и Източна Европа, бяха Moth Hunting („Лов на молец“) (TVP), Spy/Master („Шпионин, майстор“) (Warner Bros. Discovery) и The King („Кралят“) (RTL Hungary).
В програмата бяха обявени финалистите на наградите NEM. Двадесет и деветте най-добри драматични шоута, които се състезаваха за титлата най-добър драматичен телевизионен сериал в региона, включваха продуценти от Полша, Унгария, Сърбия, Warner Bros. Discovery, RTV Словения, Хърватска радио-телевизия (HRT) и др.
На събитието присъстваха лидерите на световната телевизионна индустрия. Тази година не прави изключение, като редица водещи телевизионни специалисти се присъединиха към конференцията, за да представят най-новото си съдържание в рамките на ексклузивни събития.
Имаше отделен панел в програмата, посветен на въздействието на изкуствения интелект върху телевизионното и филмовото производство. На него беше обсъден въпросът дали ИИ да поеме процесите на анализ на сценарии, създаване на визуални ефекти и вземане на творчески решения.
На финалния кръг на конкурса NEM, спонсориран от HAVC, бяха представени най-добрите проекти, които се състезаваха за най-добра идея за сценарий във всяка от категориите на конкурса. Трима финалисти от четирите категории на конкурса – Сценариен сериал, Сценариен пълнометражен филм, Документален сериал / Пълнометражен документален филм и Развлекателен формат без сценарий – представиха своите проекти пред журито и многобройната публика.
„Прекрасно е да се види колко е напреднал регионът през тези 14 години“, каза за конкурса Марк Лорбер, изпълнителен продуцент на The Art of Co-production.
По думите му, събитието подчертава творчеството в Централна Източна Европа, като му дава допълнителен тласък в правилната посока. „Нека насърчим повече такива оригинални идеи, повече добре изпълнени проекти и по-нататъшни копродукции в този регион“, каза още Лорбер.
