Съдебни жалби срещу решения на художествените комисии пречат на усвояване на средствата по проекти в Националния филмов център и така блокират процеса на филмопроизводството у нас. До момента има осем жалби, заради които са блокирани 22 игрални филма, от които 17 пълнометражни и 5 късометражни. Това каза директорът на НФЦ Петър Тодоров на среща в Дом на киното. Сред тях има и два проекта, които са международни копродукции.
Петте късометражни филма са на млади български автори. Общата стойност на тези 22 проекта е близо 14 милиона лева, колкото е бил бюджетът на Националния филмов център преди 2022 година, обясни Тодоров. По думите му, всяка жалба на практика блокира регулярната работа на агенцията, тъй като почти целият персонал е зает със събиране на документи, изисквани от съда, и не може да върши други задължения.
„През 2022 година в киносалоните са влезли 644 200 зрители. Приходите от билети са около шест милиона лева – от български филми, което е рекорден резултат“, обяви още Петър Тодоров.
От началото на тази година до 16 октомври зрителите на българските филми са 300 810, а приходите от билети са в размер на 3 075 348 лева.
„Тази година се движи малко по-бавно, тъй като имаше една огромна дупка между април и септември, в която на практика нямаше премиери на нови български филми. Преди това те бяха всяка седмица, дори имаше по два на седмица. Сега, до края на годината, премиерите са наредени почти всеки петък“, коментира Тодоров.
„Това, върху което работим усилено, е за равномерното разпределение на филмите за разпространение, съвместно с киносалоните, с разпространителите и продуцентите на филмите, за да не се получават такива огромни дупки, за които няма български филми.
Сключените договори за 2023 година до момента са 193. Общата стойност на разплатените средства по тях е в размер на 16 260 473 лева. Тоест сигурно е, че тази година, предвид оставащите два месеца до нейния край, ще бъде с рекорден брой подписани договори. Нормалната цифра преди 2021 година е била около сто договора годишно“, каза още Петър Тодоров и допълни, че по-голяма ще бъде сумата, администрирана и изплатена от агенцията в сравнение с миналата година.
Той представи в Дома на киното отчет за това какво се е случило през годината и през целия период на неговото управление на НФЦ – от 24 февруари 2022 година до днес. „Няма да се връщам на наследството, което заварихме, но то беше много тежко“, каза още директорът на НФЦ.
„2021 година беше практически нулева, заради подновената нотификация към Европейската комисия, защото през годината се изплащаха само траншове по договори, сключени преди 2021 година и се разплатени само около 3 милиона лева при бюджет 16 милиона за цялата 2021 година“, обясни той.
„За 20 месеца се смениха четирима министри на културата, като веднъж от цялото правителство беше сменен само министърът на културата. Всички тези процеси доведоха до една несигурност за финансиране и за по-дългосрочни планове и стратегии. Хубавата новина е, че сегашното ръководство на Министерството на културата има разбиране и подкрепа нещата във филмовата индустрия да се случват“, каза още Петър Тодоров.
„Към днешна дата можем да кажем, че всички схеми, които НФЦ администрира, работят регулярно. Първите договори за производство на сериали бяха подписани миналия месец, включително и за международна копродукция, което ни прави едни от пионерите в този сегмент“, обяви директорът.
Този месец започва подписването на договори по схемата за възстановяване на разходи. През 2022 година НФЦ е сключил 240 договора. Общата стойност на разплатените средства по тях и по стари задължения по договори е в размер на 17 119 103 лева, което по думите на Тодоров е най-високата сума, администрирана от агенцията до момента.
За следващата 2024 година бюджетът, който е поискан за кино и е на база средностатистическия бюджет на филм, е в размер на 57 940 000 лева, от които 35 милиона – за филмопроизводство, 20 милиона – за възстановяване на разходи, 2 милиона и половина – за сериали.
Поисканите средносрочни бюджетни средства за 2025 година са 63 милиона лева, от тях 39 милиона – за българско филмопроизводство, за 2026 година – близо 70 милиона, от тях 43 милиона – за български филми, каза Петър Тодоров.
На срещата стана ясно, че има предложение за фонд „Българско кино“, който да получава отчисления от стрийминг платформите, предлагащи съдържание у нас (Netflix, HBO Max, Disney+).
В предложението на НФЦ е този фонд да има специална сметка, в която да влизат и неусвоени средства от бюджета за кино. За да се осъществи това, ще бъдат предложени законодателни мерки, които са част от плановете за развитие на киноиндустрията у нас през следващите години.
Друга задача, която си е поставил НФЦ, е България заедно със Северна Македония да представят продукции като „страна на фокус“ на кинофестивала „Берлинале“ през 2026 или 2027 г.
