Уилям Фридкин, носителят на „Оскар“ за филмите „Френска връзка“ и „Екзорсистът“, почина на 87 години. Един от най-почитаните режисьори, оставили трайна следа в киното през 70-те години, е издъхнал в дома си в Лос Анджелис от сърдечна недостатъчност и пневмония, съобщи съпругата му, продуцент и бивш ръководител на филмово студио Шери Лансинг.
Фридкин е част от поколението автори като Франсис Форд Копола, Стивън Спилбърг и Джордж Лукас, които се противопоставят на студийната система като създават провокативни, характери и антиавторитарни филми, пише The Hollywood Reporter.
Всъщност Фридкин се вдъхновява от киното на Алфред Хичкок, както и от шедьовъра на Орсън Уелс „Гражданинът Кейн“, който гледа, когато е на 25 години.
Роден е в Чикаго на 29 август 1935 г. Той е единствено дете на бивша медицинска сестра, която нарича „светица“ и на баща, който сменял постоянно работата си. Нарича го човек, който „сякаш нямаше никаква цел, освен всекидневното оцеляване“. И двамата му родители произхождат от еврейски семейства, които са избягали от Украйна след погромите в началото на XX век.
Семейството било бедно и по едно време се издържало от социални помощи, но Фридкин пише: „Всичките ми приятели живееха по същия начин.“ Израснал сред тях, той нямал никакви познания за книгите, филмите, музиката и дори за морала. „Момчетата, с които се забавлявах, също като мен, нямаха морален компас“, пише той в „The Friedkin Connection“ – „Буквално не знаех каква е разликата между добро и зло.“
Именно доброто и злото интригуват творчеството на Фридкин, като в много от филмите му границата между тях е размита и това, което отличава героите от злодеите, често са по-скоро техните намерения, отколкото конкретните им действия. Персонажът, който Джийн Хекман играе във „Френска връзка“, ужасявала актьора, въпреки че героят му е базиран на реално съществуващ детектив. Налага се Фридкин да го притиска, за да го накара да изобрази този човек с всичките му груби, хулигански и фанатични прояви.
Точно с този филм от 1971 г. режисьорът придобива световна слава като получава „Оскар“. Специалистите обясняват, че това е можело да бъде един напълно рутинен филм, но вместо това режисьорът превръща „горчивия студ на нюйоркската зима в присъствие, толкова осезаемо, колкото и злият дух в „Екзорсистът“. „Френска връзка“ по романа на Робин Мур е сред десетте най-страховити продукции, според Американския филмов институт. Персонажите са антигерои, двама нюйоркски детективи, изиграни от Хекман и Рой Шайдър, които преминават през градската среда, изпълнена с отломки и човешки отпадъци. Злото дебне по улиците точно толкова, колкото и в елегантния дом, обитаван от 12-годишната Ригън (Линда Блеър) в „Екзорсистът“ – намиращ се в същата класация на филмовия институт.
И докато „Френска връзка“ е оценен като филм с едни от най-силно въздействащите сцени на преследване, то „Екзорсистът“ (по книгата на Уилям Питър Блати) концентрира толкова силен ужас, че голяма част от зрителите напускат кинозалата, неспособни да издържат до финала. Филмът е с 10 номинации „Оскар“ и взима две награди – за сценарий и звук. Изключително е и актьорското присъствие на Макс фон Сюдов, Елън Бърстин и Джейсън Милър.
Продукцията вдъхновява много автори на хорър филми и има множество продължения, като последното „Екзорсистът: The Believer“, ще излезе на екран през октомври тази година. Режисьор на филма е Дейвид Гордън Грийн, който е автор на последните три филма от поредицата „Хелоуин“.
Така „Френска връзка“ и „Екзорсистът“ са продукциите , които остават връх в кариерата на Уилям Фридкин, но той е познат по-рано и с „Народът срещу Пол Крамп“ (1962 г.) Документална история е за осъден на смърт затворник, за когото режисьорът вярва, че е невинен, но чиято екзекуция е насрочена за след шест месеца. Филмът е пълен с възстановка на предполагаемото престъпление и монтаж, показващ електрическия стол, на който трябва да седне осъденият. Впоследствие продукцията води до помилване на Крамп, който получава доживотна присъда. Филмът се оказва съдбоносен и за Фридкин, който след заснемането му се премества в Лос Анджелис, където снима и първия си игрален филм „Добри времена“ през 1967 г. с участието на Сони и Шер.
Две години по-рано той е част от екипа на епизод от предаването на NBC „Часът на Алфред Хичкок“. Има известна история и за отношенията между Фридкин и Хичкок. Авторът на „Птиците“ и „Психо“ се скарал на младия тогава Фридкин, че не носи вратовръзка на снимачната площадка. Фридкин си отмъстил: в нощта, когато спечелил наградата на Гилдията на режисьорите за „Френска връзка“ (1971 г.), минавайки покрай Хичкок на път от подиума, той дръпнал папийонката му и се провикнал: „Как ти харесва вратовръзката, Хич?“
Несъмнено Фридкин оставя огромен отпечатък върху съвременното кино. Не спира да твори до последно и си отива малко преди последният му филм The Caine Mutiny Court-Martial да се появи на екраните на започващия на 30 август филмов фестивал във Венеция. Вдовицата му Шери Лансинг казва: „Той беше най-прекрасният съпруг на света. Беше най-прекрасният баща на света. Имаше голям и прекрасен живот. Нямаше несбъдната мечта.“
