За толерантността, търпението към различните, общуването и неговите тънкости разказва „Чуй ме“ – копродукция между Гърция и България. С филма се откри първият тийн конкурс в рамките на София Филм Фест, а режисьорката Мария Дуза лично представи творбата в Дом на киното. Това е неин втори пълнометражен филм.
16-годишната Валмира има слухови проблеми, които обаче й помагат да се откъсне от действителността, особено когато тя се оказва сложна за възприемане. Финансови затруднения я водят в дома на нейния баща, намиращ се в малко село на остров, където предразсъдъците са водещи в комуникацията между местните.
Валмира трудно се вписва, особено след като се налага да напусне училището за деца със специални потребности в Атина. В новото семейство трудно общува не само с баща си, но и с втората си майка (Йоана Буковска – Давидова) и единствено разбиране получава от своя брат.
„Исках да разкажа една приказка с поука накрая. Да пренеса този вълшебен свят, който всички познаваме от сирачето, което се връща вкъщи и вижда, че баща му живее с друга жена, като го поднеса по по-модернистичен начин, адаптиран към реалността,“ разказа у нас Мария Дуза.
Филмът е разказ за израстването, в който глухотата се възприема като нежеланието за чуваемост между хората. Разказ за любовта, приятелството и предателството, но най-вече към самите себе си.
Общо седем продукции влязоха в тазгодишната селекция, отправена към тийнейджъри. Подборът за заглавия е на режисьорката Надежда Косева, която допълни, че старанието е било да бъдат представени различни по народност и жанр истории.
„Филмите много приличат на хората, – обясни тя. – Рамката е там, където се върнем във времето на нашия пубертет, защото той е това, което определя тийнейджърството.“ Надежда Косева уточни, че границата на пубертета е много размита, но че всъщност филмите са не само за децата, но и за техните родители, защото именно те им помагат по-добре да разберат търсенията на младите.
Заглавията, включени в конкурса, изследват отделни етапи от израстването и начините, по които младите се приспособяват към новото, което живота им поднася и за което те често се оказват неподготвени.
Така в селекцията попадна иранският „Денят на ябълката“, описващ перипетиите на малко момче, чувстващо се отговорно за препитанието в семейството. Режисьорът Махмуд Гафари използва деликатен подход, напомнящ неореализма, да изобрази проблемите на семейството, като оставя детската позиция да води разказа.
С проблемите на възрастните се нагърбва и 17-годишната Сария – кюрдска бежанка, намираща се със семейството си в Япония. Историята е разказана във филма „Моят малък свят“ и проследява съдбата на младото момиче, което се опитва да се приспособи към новия свят. Ситуацията не е лека, но се усложнява допълнително, когато нейният баща бива арестуван, тъй като е работил незаконно. Тийнейджърката е тази, която трябва да прояви зрялост и да се погрижи за по-малките си братя и сестри и за оцеляването на близките си.
В тийнейджърството ни потапя и филма „Паула“ (Аржентина – Италия) на Флоренсия Уебе, която описва сложните моменти от живота на 14-годишно момиче, което не възприема тялото си и предпочита възможната анонимност, позволяваща навлизането в света на виртуалната общност. Флоренсия Уебе изследва капаните, в които лесно попадат младите, избрали уж по-лесния начин за спасение от реалността, но неподозиращи за опасностите, които се крият там.
Навътре в амазонската джунгла отвежда игралният дебют на Инес Т. Алвес „Водите на Пастаза“. Историята проследява съдбата на изолирана общност от деца, чието оцеляване се дължи на силната връзка с природата. Отново е разгледана гледната точка на младите, принудени преждевременно да пораснат, за да останат живи. Връзката им със заобикалящата ги среда е урок за живеещите в урбанистичния свят, отдавна откъснал човека към неговата същност.
„Ездачи“ на Доминик Менцей пък е своеобразно роудмууви на двама приятели, което връща към пролетта на 1999 г. Героите пътуват между Словения и Хърватия, а случващото се с тях описва сложните последствия на двете държави, наскоро отделени от Югославия. Филм за свободата, съпроводена обаче от загубата, която не щади дори младите.
В конкурса влиза и военната драма „Изгубеният влак“, която връща към годините на Втората световна война и разказва за необичайно приятелство между германско момиче Вини, холандска еврейка Симона и руска снайперистка Вера. На фона на сложното време, в което животът не струва много, младите се налага да се приспособят, търсейки изход не само в оцеляването, но и в съхраняване на човешкото.
