Самотата и различните аспекти на майчинството изследва игралният дебют на Боримир Илков-Боно „Анна“. Филмът беше показан на фестивала във Варна на „Златна роза“, на София Филм Фест, а вече може да се гледа по кината. Прожекцията на 21 юни в Дом на киното беше съпътствана със среща с екипа, сред които бяха режисьорът, продуцентката Павлина Желева и актрисата Радина Кърджилова, която получи приза за главна женска роля на фестивала „Златна роза“. Нейната героиня е журналистката Анна, която иска да стане майка, дори и на цената да е самотен родител.
Именно различното родителско отношение е изведено като изходна точка във филма. Сюжетът съпоставя възпитанието в различните общности, сред които и ромската, като отразява поведението на майките – веднъж авторитетно властното на героинята, изиграна от Пламена Гетова. Друг път арогантното – на майката в ролята Станка Калчева и многодетната, превърнала децата си в препитание – Красимира Карабулут.
Как хората от ромската общност приеха филмът?
Като цяло много добре, защото разбират, че темите, с които се занимаваме до някаква степен са истина. Опитали сме се да не насочваме вниманието към някой определен кръг от хора, а същевременно да изведем по-генерални проблеми. Освен това, да не забравяме, че не говорим за документален, а за художествен филм. Сценарият е извлечен от различни ситуации от нашето съвремие и е важно да се каже, че всички паралелни сюжетни линии, които вървят в ромската махала, журналистическата и полицейската линия, са съпътстващи нашият основен разказ – преживяванията на Анна в пътя ѝ да вземе решение дали да стане майка или да продължи по начин, по който съдбата ѝ го налага.
С „Анна“ виждаме различни перспективи на майчинството. Самата тема е доста женска. Ти как се чувстваше в нея?
Не ми беше трудно, защото този филм засяга проблемите на съвременното общество. Главният, които има Анна, е, че е самотна. Изобщо самотата е силно засегната тема в нашата история. Тя и други герои са изправени пред трудни решения, чиято отговорност поемат сами. Няма партньорство, липсва близка среда, която да им помага. Другите ситуации, с които героинята се сблъсква, са просто наблюдение на други социални общества, каквото е ромското семейство. Има още една самотна майка – тази на Анна, която също я е отгледала без присъствието на баща. Идват и дилемите, които Анна има като бъдещ родител. Проследяваме хода на трудното зачеване, до проблемите на изкуствените процеси, които съпътстват появата на дете. Теми, които вече съвсем не са ни чужди и като че ли все повече хора се сблъскват с тях.
Във филма се наблюдава съпоставяне между самотата на Анна и заобикалящите я, и задружността в ромската общност. В същото време „успеха„ на родителството е поставено под въпрос и при едните, и при другите. Сякаш се поставя съмнение до колко сме израснали като общество да бъдем родители.
Имахме доста ползотворна работа със сценаристите и с актьорите преди да започнат снимките по изграждане на образите. Точно тези въпроси много конкретно ги бяхме изчистили, за да знаем кой персонаж какви отношения има с другите. Тези неща бяха зададени още на ниво сценарий. Ако гледаме отношенията на Анна с майка ѝ, ще видим една твърде авторитарна личност, свикнала да контролира. Взаимоотношенията на различните майки показват различно отношение към децата си. Анна е изправена пред избора дали иска да бъде майка и каква майка да бъде, както и какво да е отношението ѝ към нейното дете. Контрастът, който сме търсили е, че в ромската общност Анна се сблъсква със семейство, което живее в любов, но е поставено пред по-трудна социална ситуация, в която за да оцелее, трябва да използва децата си. Този въпрос вече пречупва различен подход на въпроса как обичаме. В ромското семейство децата стават много лесно, но се използват за користни цели. В други общества децата се появяват трудно, но пък там се наблюдава авторитарно поведение на родителите, което също е поставено под въпрос относно правотата му.
Как работи с различните актьори – някои от тях са натуршчици, други – професионалисти?
Имахме време да поработим по сценария с актьорите и на тези срещи, които направихме – като репетиция на маса, изчистихме взаимоотношенията на персонажите. С Радина си имахме изключително доверие, което беше много важно и направихме всичко предварително като образи, характери, поведение. Още на база сценарий коментирахме реплики и дребни неща, които ни се струваха правилно да ги променим спрямо героите и ситуациите. Така на терен беше по-лесно, защото всеки знаеше какво трябва да прави. Подготовката се случи с основните персонажи, а с натуршчиците беше по-различно. С децата и другите участници, специално от ромската махала имахме много сериозен подбор, който направи нашият кастинг режисьор – Иван Колев.
Срещнахме се с всички деца от махалата, направихме проби. Стигнахме до трите, които участваха във филма. За нас те бяха правилните. Те за първи път се сблъскват с процеса на снимане, с екипа, тичаха напред-назад да помагат. Беше доста приятно и за тях, надявам се и за техните семейства, които идваха да гледат. Репликите и самото поведение на героите беше уточнено предварително и не мисля, че някой е имал проблем със своя герой.
Валери, който играе Денчо вече е опитен актьор, който много добре си знаеше задачите. При Краси (Красимира Карабулут), която влиза в образа на майката от махалата имахме много работа на терен, защото нейната задача беше хем да играе с децата, хем с Радина. Трябваше от една страна да постигнем този ефект на обичащ родител, който в същото време разбира, че животът, който води не е съвсем правилен. Имахме доста активна работа по нейната роля, защото беше комплексна и трудна. Другата жена от ромската общност, която пък води децата си на училище, също е изиграна от натуршчик. Тук интересното в историята е, че първоначално този образ бе замислен да е мъж – вуйчо на децата и около него да изградим ценностите в ромското общество. След кастинга срещнахме въпросната леля и решихме, че тя е правилният човек. Оказа се, че семейните ценности и традиции в махалата се поддържат именно от жените, докато мъжете работят, общуват с околните, поддържат социален живот. Така че изборът ни се оказа правилен. Продуцентите Георги Чолаков и Павлина Желева много време прекараха в махалата и участваха в намирането на локации, както и имаха принос в това да изградим правилни отношения с хората там, за да работим добре. Много лесно се снимаше с натуршчиците, защото подготовката ни беше правилна. Хората бяха съвсем наясно с това какво правим. Знаеха, че снимаме филм, който е полезен и за тях, и показва проблеми, с които трябва да се справят. Снимките протекоха изключително добре. Всички съдействаха.
„Анна“ е твоят игрален дебют, но ти си отдавна в киното. Работиш в най-различни проекти – сериали, пълнометражни филми. Как навлезе в тази професия?
През 2001 г. бях в един колеж в Дания, където преминах през няколко курса по кино и история на киното. Правихме първи опити да снимаме с моите състуденти. Когато се върнах в България, организирахме с приятели конкурс за сценарии. Участвах в международно сдружение Nisi Masa и българската арт група „Хайде“, с която станахме част от младежка организация за правене на кино. Започнахме да работим с проекти, свързани с киносериали, писане на сценарии и снимане на късометражно кино. През 2003 г. имаше кастинг за асистент режисьори за „Спартак“, където ме одобриха. Минах интервю при Красимир Хазърбасанов, след което осем години работихме заедно. Той ме взе под крилото си и ме вкара в киното. Виктор Божинов беше моят пръв началник. След това изкачих стълбичката от трети асистент режисьор, през втори и от години работя като първи асистент режисьор. Много филми снимахме, сериали, реклами и стигнах до момента да направя свой филм.
Би ли продължил вече като режисьор?
Бих, но търся правилния текст, защото това е най-важното нещо. В случая с „Анна“ – сценарият ми въздейства много силно. Още като го прочетох, знаех какво трябва да направя, за да го снимам.
На тазгодишното издание на наградите за българско кино „Васил Гендов“ имаше много български продукции. Твоят филм също беше сред номинираните. Как гледаш на процесите, които се случват в съвременното българско кино?
Тази година има много силни филми. Това ме прави особено щастлив като част от кино обществото. От друга страна тези заглавия са събрани от последните 2-3 години и специално при пълнометражното игрално кино има вече три блокирани сесии, които не позволяват да започне снимачен процес. Това означава, че ще има една голяма дупка, в която ще липсват тези филми, които трябваше да бъдат произведени. За хората, които не знаят – има по две комисии на година. Там се избират определен брой проекти, които да бъдат заснети, но вече три сесии са спрени. От година и половина игрални пълнометражни филми не се снимат. И ако тази година е силна, то другата най-вероятно няма да има нищо. Като страничен наблюдател, а не като експерт, ми се струва, че проблемът е свързан със закона за киното и правилникът, който трябва да съществува, за да се изпълнява този закон. Надявам се новото ръководство на държавата да работи по оправяне на грешките по тези документи, които пречат по някакъв начин на нормалното производство на филми. Дано съвсем скоро да има ползотворни решения от работите на продуцентите, НФЦ, които работят заедно да подобрят нещата.
