Пространството пред НДК вече е превзето от книги, автори и читатели. Поводът е Пролетният панаир на книгата и шестото издание на Софийския международен литературен фестивал за деца и младежи. Двете събития се реализират паралелно в едно и също време от 29 май до 4 юни.
„Панаирът на книгата е най-мащабното събитие на открито, което е правено в България като книжно изложение. Всяка година нараства, но този път постигнахме истински рекорд – 63 шатри с издатели и буквално завладяхме цялата градинка пред НДК“, коментира Елена Мошолова – Директор на Асоциация „Българска книга“ (АБК). В рамките на тези дни десетки автори представят своите произведения и раздават автографи. На място са разположени две сцени. Едната е на Панаира на книгата, а другата е на Детския литературен фестивал. При втората има и голяма шатра, превърнала се в сърцето на фестивала. В нея има място за срещи с автори, изложба със селекция от книги и интерактивни игрови възможности за децата с книги.
„В момента в България се наблюдава бум на книги и автори, които пишат за деца. Те са изключително популярни и обичани от малките читатели. Ще спомена само няколко имена – Зорница Христова, Анна Норт, Петя Кокудева, Катя Антонова, които са посрещани с голяма любов и книгите им са търсени. Има цяло ново поколение, което утвърждава българската литература като създава нови творби с много високо качество. Тези писатели продължават да получават отличия от институции, фестивали и форуми.“, уточнява още Елена Мошолова.
Сред акцентите в Панаира на книгата е и срещата с писателя Георги Господинов, непосредствено след получаването му на „Букър“ за „Времеубежище“. Тя ще се състои на 31 май от 18.00 часа в шатра номер 32 на издателство „Жанет 45“.
Силен е фокусът и към младите читатели. Софийският международен литературен фестивал за децата е с шесто издание като на 1 юни са предвидени много занимания, сред които гостуването на известни автори, литературни четения, книжни игри и други. Самата програма е разпределена в няколко секции. Първата е срещи с автори.
„Имаме чуждестранни гости като Петър Станчик от Чехия, Томи Контио от Финландия, Елиа Барсело от Испания. Специално за фестивала идват и други двама много важни гости, които са българи, но живеят в чужбина – Юлия Спиридонова и Емил Молхов. Сред родните писатели, които ще участват в събитието са още Зорница Христова, Петя Кокудева, Иван Раденков, Кристина Стожарова. Тя именно ще води работилница за деца, посветена на илюстрациите за книгите. Събитието изследва връзката между изобразителното изкуство и литературата и е свързано с големи художници като Владимир Димитров – Майстора, Иван Милев и Константин Константинов.
Втората секция е отбелязване на важни годишнини на автори – класици в световната детско-юношеска литература. Гвоздеят е събитието за Тери Пратчет, което ще бъде водено от преводачката му в България – Светлана Комогорова-Комата. Друга важна годишнина е 120 години от рождението на Джордж Оруел. На това събитие, водено от Боян Тончев, ще бъде обяснено на децата какво са демократичните принципи, какво е тоталитаризъм, а също ще се обсъди и повече за понятията утопия и антиутопия. 120 години от рождението на Алеко Константинов ще бъде отбелязано с учителката Яна Колева, а още една важна годишнина ще обозначи Евгения Страхова, която ще е свързана с първата географска карта в България.
Третата секция от фестивала е за уъркшопи, игри и работилници на различни теми, свързани с книгата. Тук едно от важните събития е работилница, посветена на професиите в книгоиздаването. По-специално тя ще е свързана с работата на художника-илюстратор. Водещ е Ясен Григоров, който има награда за илюстратор от международния панаир на детската книга в Болоня. Ще има уъркшоп за смешното и хумора в книгите, воден от режисьора Николай Гундеров. Има и литературен куиз за деца и тема, посветена на това как се прави съдържание от блогъри и влогъри с Жустин Томс.
Още една линия от фестивала ще изследва взаимоотношенията между литературата и другите изкуства като по-специално: литературата и изобразителното изкуство, литературата и критиката и литературата и архитектурата, където ще има уъркшоп за българската азбука.“
По думите на Елена Мошолова в момента има голямо търсене на книги за деца, като наблюденията са, че все повече издателства предлагат не само преводни, но и авторски оригинални книги за младите. Що се отнася до въпроса дали съвременните деца четат, се стига до конфликт, който си личи от изследването PISA. Прави се на всеки две години. „От него става ясно, че децата у нас се справят с прочитането на текста, но нямат достатъчно развито мислене, което да им помогне да свържат логически и съзнателно да попият съдържанието на зададения текст. Проблемът тук е, че някъде след четвърти клас обикновено, когато децата сами започват да избират какво да четат, те все повече се отдалечават от книгите и четенето“, уточнява директорът на АБК.
Според нея образователната система не предлага достатъчно мотивация на децата да четат. „Особено важно е четенето за удоволствие – уточнява още Елена Мошолова – тъй като именно чрез него се подхранва мисленето и разбирането не само на литературен текст, но то и влияе на мозъчните центрове, които правят личността пълноценна. С фестивала искаме да обърнем внимание на обществото да привлечем общественото внимание върху този нарастващ проблем и да провокираме учители, родители да насърчават децата да четат повече, да ги запознават с автори, за да се преодолее този проблем, който е на всички ни и който всички като общество трябва да разрешим.“
Тя припомни и представителното проучване на Алфа Рисърч „Българинът и четенето“, което се прави на 5-6 години. От него се вижда, че и възрастните четат все по-малко и все по-рядко библиотеката намира място в бита на българина.
„В семейство, в което родителите четат, четат и децата – допълва специалистът и уточнява, че има места, където самите учители провеждат учебните си часове в училищната библиотека. По думите ѝ, това е чудесна практика, която кара децата да се чувстват свободни и спокойни да взимат книги и да ги носят у дома.
„Проблемът не е само в четенето на книги, но и в динамиката на съвременния живот. Използването на таблети и телефони прави хората, най-вече децата, изключително бързи потребители. От една страна те нямат търпението да прочетат цяла книга. От друга страна, електронните устройства възпитават много слаба, вяла концентрация. Прехвърляне от една тема на друга води до неспособност на човек да се задълбочи и да влезе в същността на творбата и да провокира въображението – все неща, които са от изключително значение за възприятията на човек и към света въобще.“
