„Хан Крум“, наречен от историци „Крум Страшни“ е видян през очите на децата в Център за демократично учене, а животът му е събран в стоп-моушън анимация. Премиерата на последния филм е на 25 юни от 11.00 часа в кино „Влайкова“.
Това е четвъртият филм от поредицата, посветена на изучаване на първото българско царство след готовите вече филми за хановете Аспарух, Кубрат и Тервел. Деца на възраст между 8 и 10 години разучават отминалата епоха и я претворяват с лего-фигурки. Под ръководството на техния преподавател – режисьора Иван Николов, който признава, че в началото не е успял да прозре целия потенциал на процесите, които се случват впоследствие. „Започна по-скоро на шега и първият филм излезе 2016 г., а ето че вече завършихме четвъртия“, допълва той.
Всеки един от тези филми се прави дълго време. Всичко започва с проучване на епохата – как са изглеждали хората по това време, как са живели, какви оръжия са имали, как са изглеждали местата, които са обитавали и пособията, които са ползвали. „В нашия случай трябваше да проучваме българите, ромеите и арабите от този исторически период“, разказва още Иван Николов.
Следва изработването на декорите. Направени са повече от 30 в последните проекти. „Това са крепостни стени, вътрешност на дворци, планини, поляни, градини… Всеки трон, маса, факла на стената… Всичко се изработва от децата, най-често с пластилин, но се използват и други материали. „От общо две години, посветени на филма, ние три месеца и повече подготвяхме декора“, проследява процеса учителят.
Върбишкият проход е 2 на 2 метра и е най-големият декор, който правят. Тъй като разполагат с ограничено пространство и всички декори са натрупани един върху друг, това ги принуждава да планират много внимателно какво кога да се снима. И ако в предходните филми се пише отделен сценарий, то при „Хан Крум“ няма такъв екип. Измислят историята покрай историческите факти заедно всички: „Малко като игра, с най-налудничави хрумки, за да е интересно“, уточнява Иван.
Същинската работа по анимацията представлява снимане на поредица от кадри, които, прожектирани по ред, изобразяват движението. Това означава, че за да направи човечето една крачка, са нужни 3-4 снимки – мърда се малко крачето, снима се, после още малко се мърда, пак снимка и т.н. „Ние влагаме по 12 кадъра в секунда. Представете си сега този процес с 200 човечета, които водят сражение!“, казва още режисьорът.
В различните проекти за създаването на четирите филма участват различни деца на възраст от 8 до 12 години. Най-активни са от 10 години нагоре. Най-малките се включват в процеса с броене на кадрите – особено във времето, когато все още не разполагат със специализиран софтуер и също така те са тези, които изработват тухли и декори за крепостните стени или местят фигурките в по-задните редове. За по-големите вече предизвикателство са по-трудни задачи като супервизия на процеса или специални ефекти, или изработката на някакви по-сложни и прецизни детайли.
„Много интересно е, че с всеки следващ филм се трупа едно такова колективно знание, за което дори аз не зная как се е предало между децата“, разказва още Иван и допълва, че грешки, които са допускали в миналото, вече не се случват. „Макар да застъпват различни деца във всеки следващ проект, уменията и знанията нарастват и става сякаш по-леко, не се изискват вече толкова усилия, колкото в началото. В този проект успяхме много по-добре да планираме процеса, да разпределим задачите, да е ясно кой за какво отговаря и това цялостно направи работата по-лека.“
Все пак децата снимат с учителя вече 2 години, по ден и половина на седмица, и този опит дава резултат. За да довършат филма, се стига до самоорганизация на децата, при която дори учителят не участва. „Планирахме задачите и децата сами ги изпълниха, без да е нужно моето присъствие. Дори за финала на филма не се намесих – имаше няколко идеи как да завърши. Те взеха сами решението и се получи доста интересно“, допълни режисьорът.
Сюжетът се развива някак естествено. Главният герой от „Хан Аспарух“ е професор Пънкчев. Но след като фигурката му се загубва, се появява неговият внук в следващия епизод – „Младши“, на когото му предстои важен изпит върху царуването на Хан Тервел. А героят никак не обича учебниците и решава да използва по-вълнуващият начин да се запознае с историята като влиза в машината на времето на своя дядо и става пряк свидетел на знаковите събития от историята на епохата.
В последната част отново „Младши“ отива в миналото, но взима със себе си със свой съученик, който е “зубъра” на класа и не вярва на разказите на Младши за машината на времето. „Така се получава, че машината не успява да ги материализира напълно в миналото, тъй като са двама души и молекулите от телата им не са се пренесли изцяло във времепространството. Героите стават нещо като духове и наблюдават историята без хората от миналото да ги виждат или чуват. Така че този път са двама и историческите събития отново са представени през техните очи.
Освен че е учител в Център за демократично образование, Иван Николов се занимава и професионално с кино. През годините открива потенциала на стоп моушън анимацията като проектно базирано учене и осъзнава колко е вълнуващо за децата и в същото време лесно достъпно. „На всеки смартфон или таблет може да се инсталира приложение, което е дори безплатно и с което може да се постигнат добри резултати. Това вече не е сложна технология и много деца го правят съвсем сами. Темите, с които се работи, може да са практически всякакви. Може да са свързани с биология – примерно ние сме правили филм за едни гъби, които се разнасят през мравките и ги правят като зомбита. Може да се правят наистина по всякаква тема и да се превърнат във филмче и най-вече в процес. А процесът е най-важното в случая – проучване, определяне на роли, разпределянето им, удържане на ангажименти, непрекъснато се налага взимане на решения, понякога в критични моменти, коригиране на грешките и т.н.“ разказва Иван. Той е правил няколко работилници, включително на чуждестранни конференции, за това как може да се работи чрез този метод с различни възрасти и на различни нива и по думите му, този формат трябва смело да се опитва, защото има голям потенциал. Подходящ е както за създаването на музикален клип, така и за предаването на учебно съдържание или сторителинг. Тази година ще направи такава работилница и „по време на Европейската конференция за демократично образование, която за първи път ще се проведе в България“.
„Уменията, свързани със снимане на филм, е съвсем малка част от това, което децата научават, – допълва учителят – в средата на демократичното училище основният акцент е върху удържането на ангажиментите и съзнателното полагане на усилия. Тук няма наложени от външен авторитет дейности. Никой не задължава малките да вършат тази работа – макар че тя често е повтаряща се и скучна по своята същност. Но те избират да я вършат, защото са мотивирани от собствения си интерес. За един 10-годишен човек да прекара часове наред в студиото, работейки по една сцена е усилие, на което много възрастни не са способни. Но те се учат да управляват собственото си време, да осъзнават кога имат нужда от почивка. В същото време са наясно, че от завършването на тяхната работа зависи дали другите могат да продължат да работят на следващия ден. Разбират, че другите процеси са свързани и забавянето в единия се отразява на всички. За мен това е най-ценното, че децата се научават да превъзмогват себе си и да полагат усилие малко повече всеки път и това е умение, което ще им остане за цял живот. Разбира се неизбежно се навлиза в историческите събития, в битуването на хората от онова време. Мисли се по съвсем практически въпроси как да се изобрази бойна машина от това време, как хората са се качвали по тези бойни стени. Отделно е измисляне на историята, разказване, работа с камерата.“
„Филмът е сниман в много висока резолюция и това предопределя по-бавен технологичен процес. – уточнява още учителят и допълва – трябва да сглобим звука на филма, за да направим реалните дължини на сцените да може вече да подложим всички околни звуци като тропане, цвилене на коне, природни шумове, удари на мечове, гласове на армиите, стъпки и т.н., за да може анимацията да оживее наистина.“
Що се отнася до това дали ще продължи процеса на снимане на историята ни от деца, Иван Николов не е наясно. „След „Хан Тервел“ всички бяха толкова изморени, че се чуваха гласове да не се снима следващата година. Но ето че започнахме. По принцип сме планирали осем филма. Ако догодина няма желаещи да се захванат с този процес, може да се отложи. Нищо не трябва да е на всяка цена и ако погледна през призмата на такива двугодишни процеси, за мен е важно децата да усетят пространство и да пожелаят да участват. Когато те присъстват наистина осъзнали, че искат да го направят или ако вече са положили достатъчно усилия, заради които не биха се отказали, за да не отиде трудът им на вятъра, те влизат в процеса с нова енергия, с ново желание. От гледна точка на учител за мен е важно да оставя това пространство без натиск. Аз съм винаги там и готов за работа. Понякога нещата вървят много вяло, друг път са изненадващо организирани. И разбира се трябва да се има предвид, че цялостно процесът на снимане на филм с такъв мащаб е много бавен“.
