Кристен Стюарт за трудностите да е режисьор

от Нощни птици

На филмовия фестивал в Кан през 2018 г. Кристен Стюарт обяви, че режисьорският ѝ дебют ще бъде адаптация на „Хронология на водата“ – мемоарите на авторката Лидия Юкнавич от 2011 г. Оттогава Стюарт се опитва да намери финансиране за проекта.

Но въпреки опита ѝ да оглави някои от най-реномираните независими филми през последните 10 години – от „Облаците на Силс Мария“ до „Спенсър“ – и въпреки факта, че Имоджен Путс е ангажирана с ролята на Юкнавич и че Ридли Скот продуцира чрез продуцентската си компания Scott Free, Стюарт така и не успява да осигури необходимата подкрепа, за да продължи напред.

Този разочароващ опит подтиква Стюарт да направи изненадващо изявление за „Хронология на водата“ по време на интервюто си за корицата на Variety.

„Ще направя този филм, преди да работя за някой друг“, казва тя и допълва, че е готова да се откаже от този бизнес, и вярва, че отказът ѝ да бъде част от други проекти ще даде тласък процесът с „Хронология на водата“ да потръгне.

На тазгодишния филмов фестивал „Сънданс“ 33-годишната актриса участва в два игрални филма – в лесбийския криминален трилър Love Lies Bleeding и в концептуалния научнофантастичен Love Me. Снима се и в поддържаща роля в предстоящата индийска комедия „Сакраменто“ с участието на Майкъл Сера, Мая Ърскин и Майкъл Ангарано, който прави режисьорския си дебют с филма. Но след това графикът ѝ е свободен и тя не възнамерява да го запълва, докато не успее да реализира „Хронология на водата“.

Постигането на тази цел обаче е било „почти невъзможно“, казва Стюарт. „Сегашният климат е истинско „не“ с главно НЕ за всичко, което вече не е доказано.“

Стюарт знае, че една от пречките е, че иска да пресъздаде нелинейната проза на Юкнавич, която е предназначена да предизвика неуловимия поток на съзнанието, като филмово преживяване, като същевременно покаже как личните и сексуалните травми на авторката са подхранвали злоупотребата ѝ с алкохол, дори когато се е стремяла да бъде състезател по плуване.

„Мисля, че има цял един женски език, който все още не е написан“, казва Стюарт. „В типа филм, който искам да направя, има определена физическа сила, която според мен ще остане, в прав текст, наистина непривлекателна за „купувачите“, но в действителност е напълно проникновено движеща. Това просто не е лесно да се продаде. Не става въпрос за сюжета. Става дума за това, че някой се е пренесъл и е дал по-добър смисъл защо този човек е преглъщал собствения си глас през целия си живот.“

Режисьорката Роуз Глас, която режисира Стюарт в Love Lies Bleeding, е прочела версия на сценария, който Стюарт е написала заедно със съпруга на Юкнавич – Анди Мингоу. „Наистина е прекрасен“, казва тя. „Сигурна съм, че ще е предизвикателство. Има някои по-остри образи и навлиза в някои пространства, които карат хората да се чувстват неудобно – но по интересен начин.“

В корицата си за Variety Стюарт също така обсъжда желанието си да изследва по-широк спектър от женски преживявания отвъд „хетеронормативното качество“, на което приписва заслугата за развитието на актьорската си кариера, и иска да внесе това в „Хронология на водата“.

„Просто има нещо в откритата природа на нашата физика“, казва Стюарт. „Можем да поемем много негативизъм и да излъчим много красота и именно за това става дума във филма. Но тя идва от този отвратителен, кървав отвор, а ние сме отричали съществуването му толкова време и той трябва да бъде в дискурса. Трябва да бъде физиологизиран във филмите. Трябва да бъде разгледано, признато.“

В индустрия, в която Грета Гъруиг може да спечели 1,4 милиарда долара, превръщайки пластмасова кукла в трактат за феминизма, може да се очаква, че някой ще види потенциалната стойност в това да помогне на един от най-известните и признати актьори от нейното поколение да изкове свой собствен псалм за женствеността. Но опитът на Стюарт не е такъв. „Никога преди не съм снимала филм и затова ми липсва опит – и следователно ми липсва доверие“, казва Стюарт, повтаряйки мнението, което постоянно получава.

Стюарт е режисирала и преди: Премиерата на късометражния ѝ филм Come Swim се състоя в Сънданс през 2017 г., а през 2023 г. тя режисира удължен музикален клип за групата Boygenius. Но това не е достатъчно условие, за да ѝ поверят такъв мащабен проект.

Въпреки всичките си неуспехи Стюарт остава оптимист. Тя е напълно сигурна, че в крайна сметка ще направи филма в Европа, и се надява, че предстоящото ѝ пътуване до Сънданс – където планира да остане за целия фестивал – ще ѝ позволи да се свърже с колеги, които се сблъскват със същите проблеми.

„Чувствам се така, сякаш мога да мина през стена в момента, защото – ще подам ръка, защото това е, което правя – просто проучих този филм и видях места, хора, лица и локации, които се отвориха за мен“, обяснява тя и допълва, че няма търпение да отиде на Сънданс и да направи филма си.

Може да харесате още