През 2022 г. се появиха съмнения дали Куентин Тарантино не възнамерява да започне работа по третата част на „Убий Бил“ (Kill Bill). Повод за това даде актрисата Ума Търман, която коментира потенциала на филма.
„Обсъждано е през годините. Имаше реална идея това да се случи, но беше отдавна. Сега не се вижда на хоризонта“, каза тя по време на участие в шоуто на Джес Кейгъл, предава Deadline.
По-рано Тарантино също коментира идеята и заяви, че е говорил с Търман за възможността да направи още едно продължение като използва идеи, които не са включени в първите две части. В потенциалната трета серия на вселената на Kill Bill е имало идея да участва и дъщерята на Ума Търман – Мая Хоук.
Все пак в ново интервю режисьорът опроверга идеята, че трета част изобщо ще се състои. „Последният ми проект е за филмов критик, мъж критик. Действието ще се развива през 70-те години,“ каза той в интервю за DeMorgen, разбивайки спекулациите, че Търман и Хоук се обединяват в продължението.
След това Тарантино не възнамерява да работи повече в киното като режисьор. Отдавна се знае, че авторът на „Криминале“, „Джанго без окови“ и „Имало едно време в Холивуд“ си е поставил ултиматум да заснеме точно 10 филма и така подхранва интерес към последия си избор за сюжет. Авторът е бил последователен в това свое решение през годините, а мотивите му са, че е изключителна рядкост режисьор да се е сбогува с киното като прави добър филм.
Тарантино вече заяви, че последният му проект е „Кинокритикът“, а за него иска да привлече за главната роля човек в средата на тридесетте си години. „Все още не съм решил, но ще бъде някой на възраст около 35 години. Това определено ще бъде нов главен герой за мен“, казва Тарантино. „Имам идея за някой, когото мога да си представя, че ще се справи наистина добре“.
Дебютът на известния автор е през 1992 г. с „Кучета в резерв“ (Reservoir Dogs) и оттогава влиянието му върху киноизкуството е неоспоримо.
Известен с нелинейното разказване на истории и комедийното използване на преекспонирано насилие, през годините Тарантино умее да привлича вниманието без да пропуска важното условие, че изкуството (включително киното) отразява живота, но не претендира да е самият живот. Така в „Гадни копилета“ той „убива“ Хитлер в киносалон, притежание на еврейка и тъмнокож, с което също подхваща една от най-интерпретираните теми в киното – Втората световна война. Също така ключ за развитието на действието е (не)говоренето на различни езици, намек, че в голяма част от американските филми персонажите говорят на английски, независимо къде се развива сюжетът.
Като се има предвид колко епични са продукциите му, едва ли Тарантино би искал в последния си избор като режисьор да се върне към свой стар проект, независимо, че е един от най-запомнящите се.
Макар че много фенове несъмнено ще бъдат съкрушени, Тарантино също така е заявявал (многократно), че не прави филми за никого, освен за себе си. Но и така няма негова история, която да остави зрителя да си поеме дъх. Едва ли режисьорът ще направи изключение и в последната си лента.
