Нов облик получава стара София между булевардите „Дондуков“, „Мария Луиза“, „Сливница“ и „Васил Левски“. Именно там се разпростира осмото издание на КвАРТал Фестивал, който ще се проведе между 15 и 17 септември. В програмата влиза и изложбата на художничката Мая Манолова „Стихии“, която се открива днес от 18.30 часа в Галерия ARTEmini.
Мая рисува от съвсем малка – едва 2-годишна започва да усвоява пространството в ателието на своя баща – варненския художник Димитър Манолов, чиито търсения са с акцент женското тяло и природата. Неговите творби са характерни с контрастните цветове и експеримент с формата, а Мая расте, заобиколена с картини по стената в техния дом, неспособна да им устои, и те съвсем естествено повлияват и на нейните творби години по-късно.
Така в „Стихии“ ще видим двама източници на вдъхновение, които са ярко различими. И двете теми инспирират в Мая отдавна – женското тяло и природата. Следата от нейния баща се вижда и в картините ѝ, но предадена по по-различен декоративен начин.
„Имаше един период около 2000 – 2003 г., когато бях силно вдъхновена от Густав Климт. Също тогава работите ми много приличаха на някаква сплав между неговите елегантни дами, целите обсипани с орнаментика, и едни S-образни форми. Женското тяло много точно ми наподобява тези форми – характерни от началото на века. Постепенно нещата започнаха да се променят по посока на мое специфично виждане, особено в акварела и женското тяло, които стоят далеч от работите на баща ми. Но в изобразяването на природата съм много близка до неговия стил. Може би това е и самата техника, която съм учила в неговото ателие и която покрай него не съм си позволявала да използвам като основен материал, защото той беше Маестро в тази сфера.“
Дали защото той е много добър, или защото Мая много пътува, творбите ѝ са в повечето случаи в малки формати. „Баща ми беше по-заземен, статичен, силно свързан с Варна. Аз пък се вълнувах от София, бях провокирана от нея. Така започнах да работя предимно с акварел, докато опитът ми с маслото е по-малък, но вече направих свое кътче, където разположих и големи платна“, разказва тя.
Стихиите за нея са много. „Пометена съм от стихията на танца, от музиката, която се опитвам по различен начин да предам в картината – дали чрез по-абстрактни морски пейзажи, или с нарисувани дами, които свирят на любими мои инструменти като саксофон, виолончело, контрабас. Харесвам тези с ниски тонове и си преоткривам нов автор, който да си пускам, докато рисувам по неговата музика. Дори сега в изложбата има една жена, датски музикант – Агнес Обел, като една от творбите ми директно е неин портрет с пиано“, допълва Мая.
Макар и от съвсем малка да започва да рисува, тя изоставя любимото занимание за дълго време. Посоката ѝ „завива“ на абсолютно прагматична страна и около 11 години работи в големи корпорации. „Идеята ми беше, че няма да правя компромис с картините си и трябваше да намеря друг източник да се финансирам“, споделя художничката. За това ѝ помага двойното гражданство – българско и полско. В един момент осъзнава колко е намаляло времето за рисуване. Дори напълно е изчезнало. Един ден, когато е в отпуск, взема лист и се усеща като в клинична смърт – една равна линия. Тогава си дава сметка, че не може рисуването да е страничното занимание, а трябва да се занимава само с него.
Баща ѝ също не е съгласен с пътя, по който е поела, и вярва, че възможностите ѝ са в рисуването. Мая напуска офиса, изоставя екселските таблици. „Това е щастлив момент за мен – да се връщам към себе си, към това, което съм: аз съм цвят и форма, а не число“, отсича тя.
Завършва Художествената академия – история на изкуството, защото за живопис не вижда шансове, но така и не спира да рисува в студентските си години. Сега, отново свързана с картините, Мая е запалена и по планинското тичане, по ходенето в планината. Така природата във всяка нейна форма присъства в творбите ѝ.
„Морето също е част от мен, обичам го. Винаги съм имала в себе си, в мислите си непрестанното движение на вълните. Въобще природата като състояние го търся и ме привлича, а също – музиката, женското тяло, движението. Това са ключови думи в творчеството ми“, допълва тя.
Откакто се е върнала към рисуването, навсякъде се появяват знаци от нейния баща. Съвсем скоро ще се навършат 10 години, откакто той си отива, а Мая се подготвя за изложба в негова памет във Варна през октомври. Спомня си, че той много е харесвал творбите ѝ. Като искала да подари някоя своя картина на приятел, той ѝ казвал: „Ще подарим моя. Твоите ги пази, защото са много хубави“.