Глинис Джонс, запомнена от филмовата аудитория като г-жа Уинифред Банкс от „Мери Попинз“ и от почитателите на Бродуей като първия човек, изпял Send in the Clowns на Стивън Зондхайм на национална сцена, почина от естествена смърт в дом за възрастни хора в Лос Анджелис на 100-годишна възраст.
Смъртта ѝ беше оповестена от нейния мениджър и публицист Мич Клем. „Днес е тъжен ден за Холивуд“, каза Клем в изявление. „Тя е последната от последните в стария Холивуд.“ Носителка на „Тони“ (най-добра актриса/музикален спектакъл) за ролята си на Дезире Армфелд в оригиналния състав на Бродуей от 1973 г. на „Малка нощна музика“ на Зондхайм и Хю Уилър, Джоунс едновременно дебютира и благодарение на широкото си признание спомага за популяризирането на може би най-обичаните и известни песни на Зондхайм със Send in the Clowns.
Родена в Претория, Южна Африка, уелската Джонс дебютира на Уест Енд през 1931 г. на 8-годишна възраст в „Съдният ден“ на Елмър Райс, но излиза на сцената на Бродуей едва през 1952 г., когато изпълнява главната роля в пиесата „Герти“ на Енид Багнълд.
През следващото десетилетие тя се появява на Бродуей още два пъти – в „Майор Барбара“ от 1956 г. и в „Твърде хубаво, за да е истина“ от 1963 г., но едва през 1973 г. с „Нощна музика“ се превръща в една от най-големите звезди на Бродуей за епохата.
Зондхайм пише Send in the Clowns специално за нея (и за нейния дрезгав глас). Песента се превръща в популярен стандарт с версии на Франк Синатра, Джуди Колинс, Барбра Стрейзънд и безброй други изпълнители.
Междувременно тя прави изключително впечатление като ексцентричната Уинифред Банкс, освободена, макар и притеснена майка, която отчаяно се нуждае от бавачка в огромния хит на Уолт Дисни от 1964 г. „Мери Попинз“ с Джули Андрюс в главната роля.
В ролята на госпожа Банкс Джонс изпълнява една от най-запомнящите се мелодии, която не е изпята от Андрюс или колегата ѝ Дик Ван Дайк: Sister Suffragette.
Въпреки че Джонс участва в още една постановка на Бродуей – „Кръгът“ през 1989 г., тя присъства по-често по телевизията и в киното, където започва кариерата си през 1938 г. с филма „Южна езда“.
В десетилетията преди „Попинз“ тя участва в десетки филми, сред които „49-и паралел“ (1941), „Идеален съпруг“ (1947), „Уважаеми господин Прохак“ (1949), „Вълшебният автобус“ (1951), „Промоутърът“ (1952) „Около света за 80 дни“ (1956).
По телевизията участва в драматичните сериали Studio One и Lux Video Theatre от началото на 50-те години, а след това в епизодични програми от 60-те години, сред които Naked City, Dr. Kildare, The Lloyd Bridges Show, Burke’s Law и The Defenders.
През 1963 г. се снима в собствения си краткотраен ситком Glynis на Desilu, в който играе доста глуповата писателка на мистерии, припомня Deadline.
През следващите няколко десетилетия следват десетки телевизионни роли, като сред тях се откроява участието ѝ в няколко епизода на „Батман“ през 1967 г.
Но най-забележителната ѝ телевизионна роля от последните дни е в епизод от „Наздраве“ от 1983 г., когато играе надменната (но отчаяна и разорена) Хелън Чеймбърс, майка на Даян Чеймбърс от Шели Лонг. Изисквайки от дъщеря си незабавно да се омъжи, за да изпълни изискванията на завещанието на татко си, „мама“ отсича: „Никога няма да бъда разорена. Или ще бъда богата, или мъртва, изборът е твой.“
В личния си живот Джонс се омъжва и развежда четири пъти – за първи път за актьора Антъни Форууд, който я напуска заради мъжа, който ще стане негов дългогодишен партньор – актьора Дърк Богард. Единственото ѝ дете от този брак е синът ѝ Гарет Форууд. Той умира през 2007 г.
Глинис Джонс има един внук и трима правнуци.
