Българският режисьор, сценарист, писател и общественик Анжел Вагенщайн си отиде на 100 години. Роден през 1922 г. в Пловдив, Анжел Вагенщайн расте във Франция с родителите си – занаятчии, които заради левите си убеждения са принудени да напуснат страната по политически причини.
По-късно се завръщат в България, а Анжел се включва през 1944 г. в РМС и антифашистката съпротива. Срещу него има издадена смъртна присъда, но се спасява с бомбардировките на затвора и смяната на политическия режим.
Вагенщайн учи кинодраматургия в Москва (ВГИК) и е първият чужденец, който е следвал и завършил Академията. От 1950 става сценарист в Българска кинематография и в ДЕФА.
В киното стои зад повече от 50 игрални, документални и анимационни продукции, сред които „Езоп“, „Гоя“, „Звезди в косите, сълзи в очите“, „Борис I“ и „След края на света“. Филмът „Звезди“ – на режисьора Конрад Волф по негов сценарий печели Специалната награда на журито на кинофестивала в Кан.
Вагенщайн е автор и на романите „Петокнижие Исаково“, „Далеч от Толедо“ и „Сбогом, Шанхай“, които са преведени на френски, немски, английски, руски, испански, полски, чешки, унгарски, македонски, италиански, китайски, иврит.
Носител е на множество отличия, сред които орден „Стара планина“, държавна награда „Паисий Хилендарски“, офицер на френските ордени „За заслуги“ и „За литература и изкуство“.
Неговата внучка – Жаклин Вагенщайн е издател и основател на кино-литературния фестивал CineLibri. В навечерието на 100-годишния му юбилей тя публикува негово видео обръщение на страницата си във Facebook:
„Да остарееш не е подвиг, нито повод за гордост. Природата има свое тайно и мистично мерило за отпуснатите ти левги живот и единствено тяхната стойност зависи от теб. От твоята устойчивост и упоритост да следваш посоката към храма, въпреки че той е далеч отвъд хоризонтите на нашия живот. А всеки далечен път има своя метрична система.
Моята е мерило за среднощните партизански пътеки, за разстоянието от килията до бесилото, за метрите кинолента върху монтажната маса, за наниза от думи в моите дръскулки. Дано не ви досаждам и отново ви благодаря. Довиждане!“
