Снимка на стълбите в Дом на киното, на която ликът на Чарли Чаплин беше заместен с известна марка пица, породи недоволство както на предходния програмен директор Христо Христозов, така и на голяма част от зрителите.
Противоречивите мнения породиха дискусия какво е мястото на корпоративните донори в културните институции, организирана от следващите управители на киното Цанко Василев и Борислав Чучков. Те поеха ръководството на киното след като от София Филм Фест изненадващо решиха да прекратят договора.
Участници бяха Петър Тодоров, изпълнителен директор на ИА „Национален филмов център“, Мария Тодорова, управляващ директор на рекламна агенция Next DC, Евелина Кирилова, медиен съветник на Овергаз, и Янаки Дерменджиев, собственик на А+, разпространител и собственик на верига киносалони.
Дом на киното е единственото, което съществува самостоятелно, за разлика от други арт кина като „Люмиер“, „Одеон“ и „Влайкова“, които са функции на други институции, обясни Цанко Василев.
Така изниква въпросът как киносалон с такъв статут, които иска сам да формира собствено съдържание, да оцелее и да има дарители, корпоративни помощници, които по елегантен начин да рекламират продукцията си.
Севда Шишманова сподели опит от годините, в които е ангажирана с филмопроизводството на БНТ. По думите ѝ не могат да бъдат постигани и променяни определени ситуации, тъй като това изисква време. Все пак тя допусна, че е възможно да бъдат убеждавани хората от политическия елит, от които зависи промяна на законодателство. „Въпросът е да можем да формулираме какво искаме и да бъдем много настоятелни.
Процесът е двустранен – както те, така и от наша страна като общност. В момента, в който те усетят, че сме разединени, и нещата отиват встрани. Просто трябва да има консенсус около няколко неща, които да им бъдат представени“, уточни тя.
На срещата стана ясно, че все пак най-важното в киното като индустрия е крайният ползвател зрителят и това е най-сериозният аргумент за този вид разговор.
„Кинопоказът е много важна част от киноиндустрията и киносегмента. Кината не са още институции, на кината се гледаше леко пренебрежително – коментира Тодоров. – В последно време авторите на филми у нас вече знаят къде се намират кината. Имаше години, в които те не знаеха дори това и създаваха един филм, който не бяха наясно къде ще бъде показван. Тези времена отминаха. COVID помогна за това. Все повече усилия ще бъдат нужни от авторите, разпространителите, за да идват зрителите на съответните продукции“.
Участниците в дискусията припомниха за кампанията за купуване на нова техника в кино „Влайкова“. „Беше успешна, въпреки че хората, които управляваха киното, много не вярваха в нея – допълни Тодоров. – Зрителите са много отворени да дават пари за култура. Само тяхното усилие обаче няма да е достатъчно. Трябва да има усилие от всички страни, включително и от държавата“, коментира той като лице на филмовия център, който също има 5% отделени за кинопоказ.
Тодоров допълни, че миналата година това е било единственото перо, което е администрирано изцяло 100%. Това е довело и до най-силния резултат в историята на българския кинопоказ. „Над 650 хиляди зрители влязоха в киносалоните, за да гледат български филм. Това показва, че ако държавата се включи активно в сегмента кинопоказ, ще има резултат. Българското кино бележи рекорд на зрителите в движение по отношение на зрителите от много време. За съжаление обаче европейското кино не достига до публиката си, защото парите за промоция и разпространение не са това, което трябва.“
Петър Тодоров припомни, че в миналото има механизъм, по който се подкрепят киносалоните при пускане на български филм. Сега нещата не стоят така. „Може би има плюсове и минуси и в двата формата на финансиране на киносалоните, но още не са открити“, каза той и заяви, че 2022 г. е най-силната година от 30 години насам за гледане на български филми в киносалоните.
„Трябва рязко да се разграничат артхаусите и мултиплексите. Те живеят в тотално различни вселени. Управляват се и се програмират по различен начин. За съжаление малки квартални кина затварят не само в София, но и в Европа, включително и в Париж, където живях няколко години. Изисква неимоверни усилия да се съхранят тези неща, да се създаде общност около определеното място и да е ползотворно за всички“, допълни той.
Севда Шишманова припомни за друг успешен проект – „Пътуващо лятно кино с БНТ“, който, от една страна, показва български филми на места, където от десетилетия няма киносалони. И от друга, се прави топография какво е загубила средата като мрежа от киносалони във всички български градове.
„Резултатът беше, от една страна, невероятен интерес от страна на хората. Стигнахме не само до големите градове, но и до малки населени места, в които се оказа, че отворихме затворени читалища с киномашини, и всъщност показахме картината на една загубена култура, която е била менажирана и е била управлявана.“
Тя допълни, че хората са приемали киното като едно от най-важните събития в живота си. Нещо, което продължава във Франция, където в петък, събота и неделя има опашки за гледане на френско кино. При това независимо дали е от най-топ 5 предложенията, или не.
Но също така става ясно, че целият проект е направен само с помощта на компании и фирми, които го финансират целево, и се превръща в най-лесния проект, за който намира финансиране без стотинка от бюджета на телевизията
„Тези фирми подпомагаха целия тур и не поставяха условия. Беше малко възрожденски подходът им. Видях, че самата ценност на това да дадеш шанс на хората да гледат българско кино представлява интерес на рекламодатели. Освен че на място им предоставяхме място за реклами, показът беше безплатен, а авторите на филмите предоставяха безвъзмездно творбите си като кауза.
Това, което предоставяше БНТ, е да се възползваме от възможност за реклама, да има реклама, когато парите отиват за събитие с обществена значимост. Т.е. аз убедих управителния съвет, че това е събитие с обществена значимост и има много силно влияние върху средата. И те решиха тази реклама да е извън комерсиалната реклама, която се излъчва“, уточни Шишманова.
Също така рекламодателите са получили праймтайм достъп, което пък добре се е приело от страна на управителния съвет да се осъществи възможно най-удачно тази формула на финансиране. „В това отношение има много голям ресурс, ако рекламодатели бъдат привлечени под някаква форма да инвестират в проект на привличане на зрители за гледане на българско кино в киносалоните“, каза още тя.
Законът за радио и телевизия дава възможност киното да бъде защитено като обществено полезно, че е такова, но една такава формулировка би направила нещата по-оперативни.
Също така от бранша коментираха, че подобни проекти се правят пак само заради добрата воля на авторите на филмовите продукции, които не получават нищо за показа на филмите си, което не е най-добрата практика.
Стана ясно, че няма инициатива в НС да се промени законът, който не е променян от 1998 г. въпреки че е изключително неактуален по отношение на цялата медийна среда.
Специалистите се обединиха около идеята, че е крайно наложително да бъде отворен законът, но преди това от бранша да се обединят, за да формулират изискванията си в пакет, който да се ползва за основание за промяната му.
