Британската певица и актриса Джейн Бъркин, която става известна във Франция почина на 76 години, предава CNN.
Причината за нейната кончина още не е известна, но през последните години здравословното ѝ състояние не е било добро, а през 2021 г. е получила инсулт. Присъствието ѝ на премиерата на документалния филм „Джейн от Шарлот“, посветен на връзката ѝ с дъщеря ѝ Шарлот (Генсбур), е една от последните публични изяви на звездата преди смъртта ѝ.
Смятана за любимата „англосаксонка“ на Франция, Бъркин пристига едва 20-годишна в страната без да знае френски език, но над шест десетилетия се радва на признание и обич във втората си родина.
Още с пристигането си в Париж, за да работи по филма „Slogan“, тя се запознава и влюбва във френския актьор и певец Серж Генсбур, с когото е 13 години. Двамата бързо стават обект на широко обществено одумване и очароват публиката, като Генсбур е с близо 20 години по-възрастен от нея. Двойката често си сътрудничи в професионален план, като запомнящо се е съвместното им изпълнение на „Je t’aime… moi non plus“. Дуетът придобива голяма популярност, но заради недвусмисления си текст песента е забранена в няколко държави.
Бурната им връзка приключва през 1981 г. След раздялата двамата остават в добри отношения и продължават да си сътрудничат по артистични проекти. Именно от тази връзка се появява и дъщеря им – актрисата Шарлот Генсбур.
Връзката с Генсбур прави Бъркин известна, но тя бързо се превръща в самостоятелна модна звезда във Франция, въпреки че е британка, предава CNN. Именно тя е вдъхновението за известната чанта Birkin на френската луксозна къща Hermes. „Мама представлява един много парижки стил, което е смешно, защото тя не е [парижанка]“, коментира дъщеря ѝ Лу Дойон през 2017 г. пред изданието. Лу е дете от връзката на актрисата с френския режисьор Жак Доайон, в чийто филм „Пиратът“ Бъркин участва и получава първата си номинация „Сезар“, френският еквивалент на „Оскар“-ите.
Всъщност макар да пее и да се радва на успех като актриса и изключително успешен модел в продължение на много години, именно участието ѝ в създаването на чантата Birkin – един от най-устойчивите и емблематични аксесоари в модата – я превръща в известното име, което е днес.
В интервю за главната международна водеща на CNN Кристиан Аманпур през февруари 2020 г. Бъркин разказва как една случайна среща по време на полет на Air France до Лондон става причина за това чантата да носи нейното име. Оказва се, че точно тогава тя седи до Жан-Луи Дюма, тогавашния председател на Hermes и му предлага нов дизайн на чанта, като рисува скицата върху торбичка за повръщане, взета от облегалката на самолетната седалка.
Дюма удържа на думата си и чантата Birkin е представена през 1984 г. Тя става една от най-разпознаваемите и желани чанти в света. И до днес нейни редки модели струват стотици хиляди долари на търг, а според британския Vogue почти 40 години след пускането им на пазара, търсенето на този стил все още „надхвърля предлагането“ в бутиците.
Джейн Бъркин е родена в Лондон през 1946 г. Омъжва се за легендарния британски композитор Джон Бари през 1965 г., въпреки че бракът им не просъществува дълго. Бъркин казва, че това е бил „наистина нещастен брак“ и двамата се разделят скоро след това.
Веднъж пристигнала в Париж, тя се превръща в любимка на френското кино, участва в над 70 филма и работи с някои от най-уважаваните френски режисьори, сред които Жан-Люк Годар, Агнес Варда и Бертран Таверние. Участва в забележителни филми като „Фотоувеличение“ (1966 г.), Басейнът (1969 г.) и „Смърт край Нил“ (1978 ).
Бъркин има общо три дъщери – Доайон, Генсбур и Кейт Бари, която умира на 46 годишна възраст през 2013 г.
Успява да направи и сериозна кариера в света на музиката, като издава няколко плочи на френски език. Последният ѝ албум „Oh! Pardon tu dormais“, издаден през 2020 г., разглежда една от големите трагедии в живота ѝ – смъртта на първата ѝ дъщеря Кейт.
„Защото въплъщаваше свободата, защото пееше най-красивите думи на нашия език, Джейн Бъркин беше френска икона“, написа президентът Еманюел Макрон в Twitter малко след като се появи новината за смъртта ѝ.
