Романтични, носталгични, емоционални, сълзливи, донякъде и наивни – има филмови истории, без които Коледа не минава. Сред сюжетите, които са задължителни вече 20 години, е „Наистина любов“ (Love is All Around).
Няколко взаимносвързани романтични истории се преплитат в двучасов водовъртеж от неправдоподобни, съмнителни и направо глупави любовни сцени, обитавани от звезден актьорски състав, сред които Алън Рикман, Ема Томпсън, Кийра Найтли, Хю Грант, Колин Фърт и Бил Най.
Когато изпадналата в криза рок звезда Били Мак (Бил Най) най-накрая налучква текста на празничната версия на „Наистина любов“ (Love is All Around) (удачно преименувана на Christmas is All Around), той осъзнава колко ужасна е песента. Мениджърът му се съгласява, че парчето е боклук – но носещ звездна слава.
Светът може и да се е променил от набирания интернет, iPod-а на Apple и дънките с ниска талия, но две десетилетия по-късно празничната драма на Ричард Къртис от 2003 г. си остава коледна класика, макар и противоречива, пише BBC.
Продукцията в днешно време се счита за класика, но получава и доста критики за нереалистично представените любовни линии, както и остарели шеги.
Министър-председателят (Хю Грант) е хванат да целува секретарката си зад завесата на коледна детска пиеса в начално училище, като във филма има коментар за телосложението на героинята.
По време на среща на актьорите миналата година сценаристът и режисьор признава, че филмът „в някои моменти е длъжен да се чувства остарял“, и добавя: „Липсата на разнообразие ме кара да се чувствам неудобно и малко глупаво“.
Къртис също така се нарече „невъзпитан“, когато е включил шегите за повечето килограми, които „вече не са смешни“, и заяви, че се е „разочаровал“, като е изрязал ЛГБТ сюжетна линия в окончателния монтаж.
И все пак грешките и гафовете не са достатъчни, за да има пълно отричане на коледния филм и „Наистина любов“ все още е предпочитана история, носеща уют в коледното настроение.
„Не очаквам коледните филми да бъдат шедьоври с голяма социална политика. Хубаво е, че са евтини романси“, казва филмовият критик Хелън О’Хара пред BBC.
„Невероятният актьорски състав, наистина страхотните моменти, които се харесват на всички, и забавните гегове ни карат да не обръщаме внимание на лошите моменти, а гледането му днес осигурява носталгично излъчване“, добавя филмовият специалист.
Всички са съгласни, че разхождащият се Хю Грант из офисите Даунинг стрийт 10 под съпровода на песента Jump на The Pointer Sisters от 1983 г. е златна комедия.
Колкото повече се възприемат пресилените, захаросани и нелепи жестове на любовта, толкова повече филмът може да се хареса, отбелязват специалистите.
Разбира се, министър-председателят никога не би отишъл с полицейски ескорт до „съмнителния край на Уондсуърт“ в навечерието на Коледа, за да признае любовта си на секретарката си, и никой не би признал любовта си към съпругата на най-добрия си приятел чрез картон, изписан с реплики. Но именно тези емблематични, макар и леко откачени сцени продължават да живеят и след филма.
И ако по друго време на годината може да сме по-критични към несполучливите сюжети, безсмислените любовни актове и остарелите шеги, то по Коледа се оставяме да бъдем замаяни от искрения оптимизъм на Хю Грант, който казва: „Ако я потърсите, имам чувството, че ще откриете, че любовта всъщност е навсякъде наоколо“.
Дори за тези, които обичат да мразят филма, не е трудно да се потопят в празничния дух и доброто настроение, които надхвърлят несъвършенствата му, особено докато се тъпчат с пайове и опаковат подаръци.
