Nunca más (Никога повече) е първото, което виждаш преди да влезеш в двора на ESMA — най-големият център за незаконно задържане на хора по време на военната хунта в Аржентина, наричана “Мръсната война” (1976-1983). Nunca más са и последните думи на главния прокурор, с които той завършва речта си, възпроизведена във филма “Аржентина, 1985”. Речта му е посрещната с ликуване и някога, в съдебната зала, и сега, в киносалоните по света, където филмът на Сантяго Митре се прожектира. Близостта на сценария до истинската история, верният тон на разказа при разкриване на събитията, убедителните образи са разпознаваемите знаци на ангажираното политическо кино в най-добрите му традиции.
В ролята на прокурора Хулио Страсера е Рикардо Дарин — знаменитият аржентински актьор, сценарист и режисьор, за когото сценарият е написан. Роден в края на 50-те години, Дарин би могъл да бъде един от десетки хилядите момчета и момичета, безследно изчезнали и малтретирани от паравоенните групировки, подкрепяни от тогавашното правителство. Днес за тях напомнят паметните знаци, сложени върху тротоарите пред домовете на жертвите, откъдето са ги отвличали. По друг начин към времето на терора препращат мозайки и рисунки на “белите забрадки”, сивол на движението на Плаза де Майо в Буенос Айрес, където и досега, всеки четвъртък, майки издриват децата си.
Дейността на “Асоциацията на Майките на Плаза де Майо” е вплетена и в сюжета на филма “Аржентина, 1985” като знак за обединяващото чувство за памет и справедливост.
Събитията във филма са разкрити през гледната точка на главния прокурор Страсера и помощника му Луис Морено Окампо (актьорът Петер Ланцани), изправени пред предизвикателството да съберат доказателства в много сгъстени срокове и при отказа на опитни адвокати да им съдействат. Страхът е още жив, минали са само две години след края на терора. И тогава идва идеята да се създаде екип от млади, готови да рискуват хора, които да интервюират и записват свидетелствата на оцелели жертви на хунтата из цялата страна. Събрани са 800 свидетелства, някои от които филмът проследява чрез силно въздействащ монтаж на реални и архивни кадри.
Голяма част от действието се развива в истинската съдебна зала — и не само се възсъздава историческата достоверност, а се доказва смисълът на самия процес като акт на гражданска доблест. Процесът е безкрайно труден, а при това участници и свидетели са изправени пред заплаха и преследвания. Още в първия ден на съда идва анонимно предупреждение за бомбен атентат, но прокурорът Страсера убеждава съда, че тревогата е фалшива и съдиите приемат аргументите му. Процесът не само започва, а и протича пред телевизионните камери, като части от него се излъчват както в Аржентина, така и по целия свят.
Ходът на процеса с голяма сила напомня за бруталните действия в различни центрове за незаконно отвличане на хора. Болезнено е да се гледа как в залата на съда са събрани и жертви, и насилници, особено когато се слушат свидетелски показания за издевателства. И пред очите на зрителя възникват лицата на жертвите — млади, красиви, просветлени, въпреки надвисналата над тях заплаха. Само в скоба, някои от оцелелите от терора, като Марко Бекис, правят след това своите мрачни филми за тези трагични събития (“Гараж Олимпо” — “Особен поглед”, Кан’99).
Мрачен е и прокурорът във филма “Аржентина, 1985” — виждаме героя на Рикардо Дарин, с вечната цигара между пръстите, в колата, в типичен за жанра кадър под дъжда, следваме го в асансьора, в кабинета, в дома му… Заклет меломан, той се опитва да изключи за кратко от процеса чрез музика, но го чакат децата и съпругата му. Тя е човекът, който стои стои зад него в съдебната битка. Много жени, не само майки и баби, чиито деца са отвлечени, се включват в съпротивата срещу хунтата и активно съдействат по време на процеса срещу нея.
Процесът над аржентинската военна хунта е първият и единствен граждански съдебен акт за военни престъпления в латиноамериканска страна. Продължил от април до декември 1985 година, той завършва като диктаторът Видела и още един високопоставен военен са осъдени на доживотен затвор. И други подсъдими са осъдени на затвор, но някои, уви, са оправдани. И още в деня на присъдата идва решението на прокурора за апелация. Делата ще продължат, за да живее духът на свободата.
Филмът дълбоко вълнува и хора, запознати с историята, и неподготвени за нея зрители. Всички заедно я преживяват, облекчени от ясно разгърнатия, в рамките на жанра, сюжет и заложените в него правдивост и искреност. Да, не всички виновници са осъдени, но процеси като този, само две години след края на военния терор са гаранция на демокрацията. В съвременния свят на войни и терор в името на така наречения ред, филмът предупреждава, че редът и законността се нарушават от недемократични режими.
Накогашното учебно заведение на аржентинския флот ESMA, превърнато в място за изтезания по време на Мръсната война, днес e музей. Музей, който, както и филмът на режисьора Сантяго Митре “Аржентина, 1985”, пази спомена за преживените ужаси, за десетки хилядите убити и изчезнали.
Филмът има голям фестивален и комерсиален успех. Получава признание и от критиката — според сайта Rotten Tomatoes има 96% рейтинг на одобрение. През 2022 година печели FIPRESCI Prize във Венеция , а през 2023 година е удостоен с наградата “Гоя” за най- добър иберо-американски филм, “Златен глобус” за най-добър чуждоезичен филм и е номиниран за “Оскар” за най-добър международен филм. В България е представен на Международния София филм фест.
***
Аржентина, 1985
Режисьор — Сантяго Митре
Сценарий — Сантяго Митре, Мариано Линас
Оператор — Хавиер Хулия
Музика — Педро Осуна
С участието на —Рикардо Дарин, Петер Ланцани, Алеханда Флехнер, Сантяго Армас,
Лаура Паредес, Карлос Порталупи
Продуценти — Агустина Ламби Кембъл, Сантяго Карабанте, Сантяго Митре
Продукция — La Unión de los Ríos
