„Туристите виждат света, а пътешествениците го изживяват с душата си“, гласи една поговорка. Здравко Григоров и Ангел Хаджийски със сигурност са от вторите. Страните, които са обиколили са точно 122. На страницата им във Facebook „Да оПОЗОРим света” в момента си спомнят за всяка една от тези държави. Виждат, че на хората им е интересно, когато споделят, а пък на тях им е приятно да се връщат към преживяванията си по света.
Любовта им към пътешествията намира измерения и в създаването на фестивала „Кино за пътешественици“, който тази година отбелязва 10-oто си издание.
Стартът е на 1 август, а началната спирка e с филма „Аз и Африка“, който ще се прожектира в Културен център G8. Историите, събрани в над 20 филмови заглавия, водят аудиторията до мечтани и труднодостъпни точки на земята – от Амазонската джунгла, през Пътя Камино, до мощите на Свети Яков в Сантяго де Компостела. Финалната спирка е на 17 август със закриващата прожекция на филма „Чай масала“ и презентация за Индия на Мартин Борисов.
10 години „Кино за пътешественици“. Кога преоткрихте пътуването като приключение?
10 години помагаме на столичани да пътуват на кино всяко лято. Решихме да споделим нашата голяма страст със зрителите. Много често самите ние се вдъхновяваме за пътешествия след като сме изгледали някой филм. През 2013 г. в едно трудно лято за Евро синема, което беше пред затваряне, решихме да пробваме дали българските зрители биха пътували по света чрез киното. И селектирахме десетина заглавия, които програмирахме през август – месец, през който хората обикновено си почиват и културните мероприятия са в застой. Но се оказа, че салонът е пълен и има голям интерес към такъв тип филми. И вече 10 години „Кино за пътешественици” стартира точно в началото на август.
Как се промени фестивалът през тези години?
В началото заглавията бяха много по-малко. След като се появи Културен център G8 събитието се разпростря и там. Решихме, че ще е много добре, ако преди част от филмите има презентации на пътешественици, които вече са посетили местата, които зрителите ще видят на екрана. И с годините публиката хареса този вид представяния и ако преди имаше по 3-4 на издание, то тази година вече има 7 прожекции с презентации. Ние обикновено поемаме откриването, като тази година ще разкажем за нашето пътуване с камион из Африка, което стартирахме от Кейптаун, минахме през Намибия и Ботсвана, и накрая финиширахме при водопада Виктория, на границата между Зимбабве и Замбия. След представянето ще гледаме премиерно филма „Аз и Африка”.
Кои са акцентите на тазгодишното издание на фестивала?
Освен за Африка, ще има още 6 презентации до 17 август в Културен център G8. На 2 август Светлана Дамянова ще разкаже за своето пътуване до Перу, след което ще гледаме филма „Речни хора” за племената в Амазонската джунгла. На 3 август Екатерина Петрова ще представи книгата си „Нещотърсач” преди прожекцията на филма „Когато музиката разказва история”. Габриела Цекова ще сподели за своето пътешествие из Казахстан преди премиерата на филма „Петото слънце” за финландския пътешественик Пану Хейкуринен, който решава да измине пътя от Хелзинки до Кернс в преследване на пълно слънчево затъмнение. На 11 август Стефан Касев ще представи книгата си „Това е краят на света и се чувствам добре“, която следва преживяванията му по Пътя Камино. След това ще бъде прожектиран филмът „Камино де Сантяго”. На 12 август ексклузивна прожекция ще има филмът „На север от слънцето”, преди това фотографите Мая Сапунджиева и Ивайло Сапунджиев ще разкажат на зрителите за вълнуващото си пътешествие из Исландия. Закриваме „Кино за пътешественици” на 17 август с прожекция на „Чай масала” и презентация на Мартин Борисов за пътуването му до Индия.
Стори ли ви се някоя държава твърде различна от очакванията ви?
Съвсем наскоро се изненадахме колко подредена е Намибия. От чудесните пътища, през добре поддържаните обекти, които посетихме, та до къмпингите, където разпъвахме палатки – навсякъде имаше душове с топла вода и чисти тоалетни. Ще споделим за тази наша изненада на 1 август, когато Намибия ще е една от основните дестинации, върху които ще базираме презентацията ни.
COVID пандемията със сигурност преобърна представите ни за придвижване. Как вие усетихте тези години?
Нас пандемията ни завари във Филипините. Обикаляхме планините и през повечето време нямахме достъп до околния свят. Местните се радваха като виждат чужденци из малките им селца и така пандемията беше някак встрани. След Филипините обаче отидохме в Тайван и там усетихме много силно реалността. По улиците нямаше човек без маска. Всички стриктно спазваха разстояния и част от обектите бяха затворени. Върнахме се в България през март 2020 и една година не пътувахме. Време, през което описахме много от пътешествията ни, защото иначе никога не достига време за това. Водим си записки, докато сме на път, но самите пътеписи ги творим след като се върнем. През 2021 г., когато все още имаше много ограничения, ние успяхме да отидем до Колумбия и Еквадор, като прекарахме известно време и на райските Галапагоски острови. До тях достъпът беше доста ограничен заради пандемията, но ние бяхме ваксинирани, направихме си и PCR тестове в Кито преди полета и така се озовахме на островите в момент, в който има много малко туристи. Беше прекрасна среща с една непозната флора и фауна. През пандемията обиколихме и доста из България. Казваш си, че тя винаги е наблизо и оставяш родните красоти за време, в което няма да имаш възможност да пътуваш в чужбина. Е, това време дойде и оценихме българското.
След подобно събитие, оценявате ли по различен начин възможността да пътешествате?
Осъзнаваш, че нищо не е даденост и нещата не трябва да се отлагат във времето.
Мислили ли сте и вие да направите ваш филм за някоя от страните, които сте посещавали?
Нямаме такива намерения. Усещаме камерата по-скоро като натоварване. Предпочитаме да изживяваме момента и той да остане в спомените ни. Но си има хора за всичко. Благодарение на пътешествениците, които заснемат своите приключения, съществува „Кино за пътешественици”.
Има ли страни, в които бихте се върнали и защо?
Ние в много страни се завръщаме, по-скоро са малко страните, в които не бихме се върнали. Тази година се върнахме отново в Египет – това беше първата извъневропейска страна, която посетихме през 2008 г. Тогава не успяхме да стигнем до манастира „Св. Екатерина” в Синайската планина, този път го видяхме. 15 години по-късно египетските шофьори са си все същите, казват ти някакви космически цени, но ако можеш да се пазариш цената пада под 50%. Така от Шарм ел Шейх до „Света Екатерина” първоначално ни поискаха 250 долара и след 5 минути преговори паднахме до 120 долара до манастира и обратно, като разстоянието е 215 км в посока. Това е предимството на пътешественика, че за разлика от организирания турист, винаги може да импровизира на място, както с цените, така и с маршрута. Но без значение дали си пътешественик или турист, хубаво е да опознаваш света и живота на хората по различните континенти.
