Алън Аркин, носителят на „Оскар“ за филма „Малката мис Слънчице“ Алън Аркин почина на 29 юни в дома си в Калифорния на 89-годишна възраст, съобщава Variety.
„Баща ни беше уникално талантлив, той бе природна сила, както като артист, така и като човек. Любящ съпруг, баща, дядо и прадядо, той беше обожаван и ще ни липсва дълбоко“, написаха в съвместно изявление синовете на актьора – Адам, Матю и Антъни.
Алън Улф Аркин е роден в Бруклин на 26 март 1934 г., но семейството се премества в Лос Анджелис, когато той е на 12 години.
Баща му, Дейвид Аркин е художник и писател. Алън започва да посещава уроци по актьорско майсторство преди пубертета. Учи две години в градския колеж на Лос Анджелис, а след това в колежа Бенингтън през 1953-54 г., но прекъсва, за да създаде групата “ Tarriers „, в която е водещ певец.
За първи път се появява на големия екран в ролята на вокалист на Tarriers във филма от 1957 г. „Calypso Heat Wave“.
През следващата година дебютира на Бродуей като певец в „Хелоиз“. След това играе в театър „Компас“ в Сейнт Луис. Следва участието му в чикагската трупа Second City.
Аркин беше известен с характерното си силно чувство за хумор, но можеше да участва и в трагични истории също толкова добре. Той получи „Оскар“ за поддържаща роля в „Мис Слънчице“ през 2007 г.
Също така Аркин получи номинация за своето остроумно и нецензурно превъплъщение в спечелилия най-добър филм „Арго“ на Бен Афлек. Аркин има две по-ранни номинации във филмовата си кариера – за „Руснаците идват“ през 1967 г. и за „Сърцето е самотен ловец“ през 1969 г.
Неотдавна Аркин получи няколко номинации за наградата Primetime Emmy в категорията „Най-добър актьор за поддържаща роля в комедиен сериал“ за участието си в проекта на Netflix „Методът Комински“. Там си партнирира с Майкъл Дъглас. По-рано в кариерата си Аркин получава още четири номинации за „Еми“ (в други категории).
Извън екранната си кариера Аркин започва да работи като сценичен изпълнител в развлекателната индустрия, като в началото е член на комедийната трупа „Second City“ в Чикаго, а през 1961 г. дебютира на Бродуей в „От втория град“. Две години по-късно печели награда „Тони“ за участието си в комедията на Джоузеф Стайн „Влезте със смях“.
Аркин е актьор, чиито дарби са забелязани рано. След наградата „Тони“ през 1963 г. той получава първата си номинация за „Еми“ за епизода „The Love Song of Barney Kempinski“ от „ABC Stage 67“ през 1967 г., същата година, в която получава и първата си номинация за „Оскар“. Въпреки успеха на филмовата си кариера, Аркин никога не напуска телевизията. Следващата му номинация за „Еми“ е през 1987 г. за телевизионния филм на CBS на тема Холокоста „Бягство от Собибор“. Третата е през 1997 г. за гостуване в „Чикаго Хоуп“ и още една през 2003 г. за телевизионния филм „Документите на Пентагона“.
През 1976 г. Аркин се снима като Зигмунд Фройд в режисирания от Хърбърт Рос филм за Шерлок Холмс „Решението на седемте цента“ с участието на изключителни актьори, сред които Робърт Дювал, Лорънс Оливие и Ванеса Редгрейв.
Освен актьор, Аркин се изкушава и от режисурата като дебюта му е през 1971 г. със сатирата „Малки убийства“ с Джулс Файфър – адаптация на собствената му пиеса, и Елиът Гулд в главната роля.
Въпреки че не играе един от централните персонажи във филма на Тим Бъртън от 1990 г. „Едуард Ножиците“, Аркин все още се помни с изпълнението си като бащата на Уинона Райдър, което Rolling Stone определя като „чудесно и язвително“.
Що се отнася до телевизията, Аркин е сред многото актьори, които в началото на 70-те години на миналия век участват в „Улица Сезам“. Опитва се да се снима в сериали с краткия ситком на ABC „Хари“ от 1987 г. (в който участва заедно с тогавашната си съпруга Барбара Дана, наред с други) и го прави по-успешно през новия век в добре написаната и изиграна съдебна драма на Сидни Лъмет „100 Centre Street“.
Аркин е женен три пъти. Първата му съпруга е Джереми Яфе, втората – Барбара Дана. През 1999 г. сключва брак с последната си жена Сюзън Аркин. И тримата му синове стават актьори, но Адам Аркин става и режисьор на епизодични телевизионни филми.
