50 кадъра от малко познати праисторически места и природни феномени от територията на България са събрани в изложбата „Паметта на скалите“, която може да се види до 31 юли включително в Дом на културата, Красно село.
Много от обектите все още са слабо изследвани и остават загадка за историческата наука. Неин автор е киноведът Иво Филипов, който от години живее в Чехия. От 2012 г. се посвещава на фотографията и историята, след което започва активно да снима и експериментира. Пътят му на пътешественик и фотограф го свързва с Фондация „По следите на древните“, в която е съосновател и член на управителния съвет.
Това негово хоби му дава възможност да посети забележителни праисторически обекти, пръснати из територията на страната като във фокуса на обектива му често попадат скално изсечени съоръжения и скали допълнително оформени от праисторическите каменоделци в различни антропоморфни, зооморфни и орнитоморфни изображения.
Идеята за изложбата се появява по време на съвместната му работа с проф. Робърт Шох, Робърт Бовал и покойната вече проф. Ана Радунчева (Саня) – един от доайените на праисторическа археология в България. Според Шох и Бовал праисторическото наследство на страната ни все още не е заело своето подобаващо място като неизменна част от цивилизационното развитие на Стария Континент.
За експозицията Иво Филипов подбира 50 от почти 20 000 кадъра. Обича различните гледни точки, но докато разглежда многобройните снимки, които са едва 15% от всичко, което е направил, се появява и съмнението дали това е най-добрата възможна селекция. След доста проби ситуацията вече придобива перспектива, а Иво сравнява процеса със снимането на филм с много дубли и осъзнава каква хамалогия включва подобна работа.
По време на подреждането на кадрите идват и спомените от местата, които са достатъчно интересни и Иво осъзнава какъв шанс е имал да посети тези изключителни територии и да ги усети в тяхната цялост. „Това е безценно, огромно богатство, което ние не оценяваме, че притежаваме. Концепцията в България преди 89-та година за държавност и за строй е една, след 90-та е друга. Нещата се променят в историята и психологията. Имаме много и най-различни епохи, за съжаление повечето от които тънат в забвение и разруха. Тарашени са и от иманяри, които продават това наследство, а то е важно да бъде видяно и запазено за нас и децата ни“, казва Иво Филипов.
Според него поколението, което е израснало по време на прехода у нас, не е научено да пази и уважава. „В Чехия имат едно Средновековие: всяко село е със замък, църква, часовник и пияница. Това е центъра на историята им и всичко се върти около него. Но хората там се грижат за него и го уважават, защото това са те“, отбелязва той.
По думите му, чехите имат предимно хълмчета, докато в България е много силно изразено праисторическо наследство, което не може да се обходи. Често в Чехия е чувал, че България е малка и бедна страна, в която нищо не се случва, но когато излиза от тук, поглежда ситуацията от друг ракурс и се убеждава, че мантрата „България е малка и бедна“ обслужва друга концепция, от която вероятно някой печели. „Много малко държави имат това, което имаме ние. Всяка държава има природа, която е красива и интересна. В Чехия имат Бохемия, Моравия и Силезия – една равнина, заобиколена от планини. Динамиката е съвсем различна“, обяснява той.
„Ние не се грижим въобще за многото, което имаме, а те се стараят много за малкото, което имат и целият свят се изсипва тук. Прага е една от европейските топ дестинации“, отбелязва още фотографът и се надява, че и у нас ще се появи нужното осъзнаване към културно-историческото наследство и ще бъдат поставени основите на по-адекватно възприемане на мястото на страната в цивилизационното развитие на Стария континент.
„Паметта на скалите“ запечатва изображения и елементи, които са достигнали до модерната ни епоха през няколко хилядолетия, като две от фотографиите показват вече разрушени и заличени петроглифи, които вече не могат да бъдат видени в оригиналния им вид на обектите, към които са принадлежали.
Експозицията все пак идва с цел, която за Иво е особено важна. В социалните мрежи той, както и много други виждат многобройните апели за сериозна помощ. Първо решава приходите от фотографиите му да отидат за построяването на Детската болница, но е наясно, че в този момент проектът изглежда по-скоро замразен и каузата да даде сумата за него, е обречена. Така идва и решението с постъпленията да бъде подкрепен Проект „Светулка“ за подобряване на средата в детските отделения в България на Фондация за доброто.
Проектът цели да промени отношенията и средата в болнично лечение, да мотивира всички страни в процеса на лечение да поставят в центъра детето и неговия най-добър интерес по най-високите стандарти. Заедно с това фондацията има за цел да накара институциите, които имат отношение към детското здравеопазване, да влязат в ролята на добра и загрижена за децата си държава. С изложбата Иво Филипов дава оптималното за този момент, но остава тъгата по видяното – колко много хора се нуждаят от помощ.
Куратор на експозицията е Николета Петкова – културолог и директор на „Исторически музей Стрелча“. Петкова е помощник-ръководител на разкопките на мегалитните комплекси край град Стрелча и участник във всички значими научни експедиции на ЮЗУ Неофит Рилски, Благоевград проведени на територията на праисторическите светилища от територията на високи Западни Родопи, Рила и Пирин планина.
