Почина Норман Лиър – пионерът на ситуационните комедии

от Нощни птици

На 101 години почина продуцентът и сценарист Норман Лиър, чиито новаторски хитови комедии като „All In The Family“ и „Maude“ привличат вниманието с новаторския за времето си начин да разглеждат расови и други социални проблеми.

Новината за кончината съобщи семейството му. Близките му допълват, че Лиър, който направи революция през 70-те и 80-те години в телевизията, показва със сериалите „истинския живот на американците, а не идеала им от списанията“.
Лиър, един от най-влиятелните хора в телевизията, почина в дома си в Лос Анджелис от естествена смърт, „заобиколен от семейството си, докато си разказвахме истории и пеехме песни до самия край“, съобщи семейството във Facebook.

Норман Лиър е носител на шест награди „Еми“ за работата си в телевизията. Известен е с кампаниите си за либерални каузи, включително за правото на глас, и работи до 90-те си години, предава Reuters.

Освен „All In The Family“ и „Maude„, Лиър доминираше на американските телевизионни екрани през 70-те и 80-те години на миналия век със ситуационните комедии „Sanford and Son“, „The Jeffersons“ и сапунената поредица „Mary Hartman, Mary Hartman“.

Сериалите на Лиър често повдигат напрежението около ръководителите на телевизиите с предизвикателните теми, които подхваща, съдържащи дълбочина и противоречивост.

„Да кажа, че е оказал влияние не само върху телевизията, но и върху обществото, е… твърде скромно“, казва Роб Райнър, който преди да стане филмов режисьор, играе една от главните роли във „All In The Family„.
„Обичах Норман Лиър с цялото си сърце“, заяви Райнър в социалната мрежа X след новината за смъртта му. „Той беше моят втори баща.“

Президентът на САЩ Джо Байдън почете Лиър като „трансформираща сила в американската култура“.

„Норман обичаше Америка и разказваше нашите истории със сърце, изправяйки се пред доброто, лошото и истината за това кои сме ние като нация, стремяща се да създаде по-съвършен съюз“, каза той в изявление.

Лиър и партньорът му в продукцията Бъд Йоркин пускат „ll In The Family“ в ефир през януари 1971 г., като за деветте си сезона шоуто печели четири награди „Еми“ за най-добра комедия. То е базирано на британския сериал „Докато смъртта ни раздели“ и дава на американската телевизия един от най-запомнящите се и противоречиви герои: Арчи Бънкър.

Актьорът ветеран Карол О’Конър изобразява Арчи като груб, шумен нюйоркчанин със сини якички, който изрича расистки, хомофобски и антисемитски коментари.

ll In The Family („Всичко в семейството“) е най-гледаното предаване по американската телевизия в продължение на пет поредни години според CBS, а TV Guide го поставя на четвърто място в списъка си с най-великите телевизионни предавания за всички времена.

Роден е на 27 юли 1922 г. в Ню Хейвън, Кънектикъти. Много от тежките думи, които излизат от устата на Арчи, са изречени първо от бащата на Лиър – Херман, който влиза в затвора за продажба на фалшиви облигации и често казва на жена си да се „задуши“, а сина си нарича „най-мързеливото бяло дете, което съм виждал“.

„Израснах в семейство, което живееше на края на нервите си“, казва Лиър пред списание Esquire.

Някои критици твърдят, че героят на Арчи Бънкър прикрива фанатизма, но Лиър казва, че това само показва сложността на човечеството. Година след старта на „All In The Family“ Лиър излъчва „Maude„, спин-оф, в който Беа Артър е в ролята на язвителната снаха на Арчи и негова политическа противоположност.

Както и при Бънкър, героинята не прилича на никоя от досегашните героини в американската телевизия. Мод има четвърти съпруг, протестира срещу законите за марихуаната и прави аборт, преди Върховният съд на САЩ да легализира процедурата в цялата страна. Съпругът ѝ се бори с алкохолизма, има два нервни срива и опит за самоубийство.

Чернокожите герои в американската телевизия през 70-те години на ХХ в. се ограничават предимно до второстепенни роли, докато Лиър не започва да ги превръща в основен акцент в някои от сериалите си.

Good Times“ е посветен на чернокожо семейство от работническата класа, което живее в общински жилищен проект в Чикаго. Много от епизодите на сериала се занимават с усилията на семейството да се измъкне от обстоятелствата чрез упорит труд и учене.

В „The Jeffersons „, друго продължение на „All In The Family„, се появява двойка чернокожи, които се преместват в престижния Горен Ийст Сайд в Манхатън, където повечето им съседи са бели. Главният герой на сериала Джордж е дързък, амбициозен и безпардонен.

Сред другите хитове на Лиър е Sanford and Son – ситком за чернокож собственик на сметище в квартал на Лос Анджелис. Някои критици заявиха, че много от неговите образи на чернокожи герои са склонни да затвърждават стереотипи.

По време на Втората световна война Лиър напуска колежа, за да се присъедини към армията и да извърши 52 бойни полета с бомбардировачи B-17. През 1950 г. заминава за Лос Анджелис с намерението да стане публицист, но започва да пише за телевизионни звезди като Дани Томас, Джери Люис, Дийн Мартин и Анди Уилямс.

През 1981 г. се преориентира и основава либералната активистка група „Хора за американски път“, която се стреми да увеличи избирателните права и да се бори с десния екстремизъм. Той създава и Центъра „Норман Лиър“ към Комуникационното училище „Аненберг“ към Университета на Южна Калифорния. През 2001 г. той и негов партньор закупуват оригинално копие на Американската декларация за независимост и го изпращат на тригодишна обиколка из училища, библиотеки и събития в САЩ.

През 2020 г. печели шестата си награда „Еми“ за специалното излъчване на живо на „All In The Family“ и „Good Times„.

През февруари 2021 г. на церемонията по връчването на наградите „Златен глобус“ Лиър получава наградата „Карол Бърнет“ – награда за цялостно творчество, за приноса му към телевизията.

Лиър, който беше убеден, че смехът е удължил собствения му живот, използваше хумора, за да обогати живота на другите, се казва в онлайн некролога му.

„Никога в живота си не съм попадал в ситуация, колкото и трагична да е тя, в която да не съм виждал комедия“, казва Лиър в документалния филм от 2016 г. „Норман Лиър: „Просто друга версия на теб“.

Може да харесате още